Решение № 25 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6273/2007 г.

Решение № 25 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6273/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218и ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК в сила от 1.03.2008 г. "Х" АД гр. С. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № I* от 9.07.2007 г. по гр. д. № 118/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Ответниците Г. И. Л., И. П. Я., Е. П. Я. и И. Я. В. са подали писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.), в който изразяват становище, че решението на въззивния съд е правилно и молят да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Бургаския районен съд № 949 от 29.07.2003 г. по гр. д. № 2269/2001 г. Производството пред въззивния съд се е развило при условията на чл. 218з ГПК (отм.) след отменително решение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение № 2889/05 от 5.02.2007 г. по гр. д. № 2376/2004 г., с което са дадени указания за фактическото изясняване на спора. В изпълнение на тези указания въззивният съд е изслушал техническа експертиза, която е дала заключение, че кадастралното заснемане на терена е извършено през 1988 г. по възлагане на ТК "Б" и в него са заснети съществуващите обекти - постройки, бунгала, шахти, теренни форми и други елементи на кадастъра. Вещото лице е констатирало, че по по кадастралния план не може да се установи, дали те са съществували към 1991 г. при влизане в сила на ЗСПЗЗ, а към момента на изготвяне на заключението къмпингът не съществува, са останали полуразрушени част от нанесените на плана постройки,. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдението в исковата молба като част от основанието на иска за собственост, че къмпингът "Ч", върху който попадат рестутиураните по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на И. Л. ниви е бил включен в капитала на ТП "Б" - С., за да се придобие при приватизацията от "Х" АД гр. С.. О. от това съдът е изложил и съображения, че когато са определени терените за курортно строителство на ТП "Б" и изграждане на къмпинги е действал Закона за опазване на работната земя който в чл. 6 и сл. е предвиждал специална процедура за предоставяне на земеделска земя за застрояване, която не е била спазена . Оттук съдът е направил извод, че не е било извършено законно отчуждаване на земята за предвиденото строителство и тя не е била държавна собственост, за да може да се придобие от държавното предприятие и да се включи в капитала на държавното дружество, което впоследствие е приватизирано. Освен това съдът е приел, че не е доказано каква част от активите на прекратеното тп "Б" гр. С. е включена в новосъздадената ДФ "Х". Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на закона и процесуалните правила. Неоснователен е доводът на касатора, че при новото разглеждане на делото пред въззивния съд е било нарушено правото му на участие. За първото заседание е била връчена призовка на посочения по делото адрес на управление на дружеството и е получена от деловодител, следователно изискванията на чл. 48 ГПК (отм.) са спазени и за следващите заседания съдът не е имал задължение да призовава въззивника на основание чл. 46 ГПК (отм.), следователно неявяването му не е последица от нарушение на процесуалните правила и няма основание да се приеме, че "Х" АД е бил лишен от правото на участие по делото. Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата. В касационната жалба касаторът се е позовал на неспазване на разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.) като е посочил, че съдът не е преценил правилно събраните доказателства, установяващи правоприемство между бившото туристическо предприятие "Б" и "Х" АД гр. С. Т. въпрос не е бил спорен по делото. Както е посочено в отменителното решение на ВКС, при преобразуване на държавни и общински предприятия на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Следователно от съществено значение за правата на "Х" АД като ищец по установителния иск за собственост е не фактът на правоприемство с приватизацията, а дали в имуществото, което е притежавало държавното дружество при приватизирането му е бил включен къмпинг "Ч", за да се приложи чл. 17а ЗППДОП (отм.). Съдът е проследил преотреждането на земята след включването й в ТКЗС и е обсъдил всички относими за решаването на делото доказателства. Обоснована е преценката, че през 1962 г. на новообразуваното ТКЗС с. Ч. са предоставени земеделски земи, част от които необработваеми без да са индивидуализирани, а теренът на къмпинг "Ч" е обозначен единствено на скицата към акта за държавна собственост през 1996 г. Преди това по земеустройствения план от 1963 г. е обозначен като "мокра почва" и "мера" и няма сигурни данни да е включен в активите на ДСО"Б" площадка за терен на този къмпинг. При тези фактически констатации съдът законосъобразно е приел, че не е доказано придобиването на собствеността от ищеца. Приватизацията е деривативен, възмезден способ за придобиване на собственост, затова собствеността може да се придобие от приватизиращото дружество само ако е принадлежала на едноличното дружество с държавно участие, защото никой не може да прехвърли права, които не притежава. В случая не е доказано нито отчуждаването на земята от кооперативната организация, нито предоставянето й на ТК"Б", от приватизацията на който черпи права ищеца по настоящото дело и съдът законосъобразно и при спазване на процесуалните правила е отхвърлил иска. Касаторът се позовава на нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), но не посочва конкретно кои доказателства не са обсъдени и какво е значението на фактите, които са установени с тях за доказване правото на собственост на ищеца, поради което съдът намира, че доводът е неоснователен. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение