Решение № 11596 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2014 г.

Решение № 11596 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница "Столична" срещу Решение № 5637 от 8.09.2014 г. по адм. д. № 3773/2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено негово Решение № 9700-0042 от 4.02.2013 г., потвърдено с Решение № 195 от 7.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници" и е върната преписката за ново произнасяне по искане на "Автолукс 2002" ЕООД за възстановяване на лихва по реда на чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА), в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп. - в сила от 8.03.11 г. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 4 и § 1 от ЗВНАУА. Съгласно разпоредбата на § 1 ЗВНАУА, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на ДОПК, като приложима е разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. Счита, че лихва се дължи от момента на подаване на искането за възстановяване на акциз. Иска да бъде отменено решението в обжалваната му част и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Ответната страна "Автолукс 2002" ЕООД, гр. София, ул. "Околовръстен път" № 127 оспорва касационната жалба в писмен отговор от 17.10.2014 г. чрез адв. Димитър Бенев от САК. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното пред административния съд Решение № 9700-0042 от 4.02.2013 г. на началника на Митница "Столична" е отхвърлено искане вх. № А47-0166 от 9.03.2011 г. на "Автолукс 2002" ЕООД за възстановяване на лихва по реда на чл. 4 ЗВНАУА за надвнесен акциз, считано от датата на внасяне на акциза. Административният орган е приел, че съгласно § 1 от ДР на ЗВНАУА приложение следва да намерят разпоредбите на ДОПК, конкретно на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК, като акцизът се възстанови със законната лихва от момента на възникване на основанието за това, а именно от момента на влизане в сила на ЗВНАУА на 1.01.2011 г. В обжалваното решение, Административен съд София град е приел, че началният момент за дължимост на лихвата върху възстановения акциз е датата на внасяне на недължимо платената сума за акциз, а не и от последващ момент, какъвто според административния орган е датата на влизане в сила на ЗВНАУА, поради което са отменени актовете и е върната преписката за издаване на нов законосъобразен акт при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагането на закона. Мотивите на съда са обосновани с решение по дело С-565/11 (Mariana Irimie) на Съда на Европейския съюз. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение намира, че фактите по казуса, с който е сезиран СЕС по дело С-565/11, са аналогични с фактите, предмет на разглеждане в настоящия случай, поради което цитираното решение на СЕС се явява изцяло приложимо. С Решението от 18 април 2013 г. по дело С-565/11 Съдът на ЕС потвърждава, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса. В мотивите на решението по точки 21-29 е посочено: т. 21."..............когато държава членка събира данъци в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им бъде върнат не само недължимо събраният данък, но и сумите, изплатени на тази държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. В това се включват и загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани парични суми поради преждевременната изискуемост на данъка (вж. Решение от 8 март 2001 г. по дело Metallgesellschaft и др., C-397/98 и C-410/98, Recueil, стр. I-1727, точки 87-89, Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, точка 205, Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точка 25, както и Решение от 27 септември 2012 г. по дело Zuckerfabrik Julich и др., C-113/10, C-147/10 и C-234/10, точка 65). т. 27 "В конкретния случай се налага констатацията, че режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава лихвите до размера, начислен от деня, следващ датата на искането за възстановяване на недължимо платената такса, не отговаря на това изискване." т. 28 "Всъщност размерът на тази загуба зависи по-конкретно от това колко дълго е продължила невъзможността за използване на недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума, и по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната такса и датата на нейното възстановяване." Прилагайки решението на СЕС по дело С-565/11 в процесния случай, след като сумата, представляваща надвнесен акциз за употребявани автомобили, се явява събрана в нарушение на правото на Съюза, то към датата на внасянето на сумата възниква задължението за заплащане на законна лихва, т. е. лихви са дължими от датата на плащане на подлежащата на възстановяване сума, в какъвто смисъл следва да се тълкува разпоредбата на чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА), в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп. - в сила от 8.03.11 г. При правилно прилагане на материалния закон първостепенният съд е приел, че решението на митническия орган се явява незаконосъобразно с оглед началната дата, от която са дължими лихви върху възстановената сума за акциза и поради това, че в случая съдът не може да се произнесе с акт по същество, е върнал преписката на Митница Столична за издаване на нов административен акт при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски по представен списък в размер на 830 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,