Решение № 9068 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 281/2012 г.

ВАСVI отделение25.06.2012 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169 от 11.11.2011 г. по адм. дело № 272 по описа за 2011 г. на Административен съд - Кюстендил. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9068 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 281/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Рила срещу решение № 169 от 11.11.2011 г. по адм. дело № 272 по описа за 2011 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 04/18.07.2011 г. на орган по приходите към Дирекция "Местни данъци, такси и контрол" при Община Рила. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират нарушения при прилагането на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ (Закон за местните данъци и такси), на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите) и чл. 146, т. 1 от АПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Кентавър - 2" ООД, гр. Рила, обл. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е обявил за нищожен ревизионен акт № 04/18.07.2011 г. на орган по приходите към Дирекция "Местни данъци, такси и контрол" при Община Рила, с който са установени задълженията на "Кентавър - 2" ООД, гр. Рила, за периодите от 1.01.2006 г. до 31.12.2010 г. за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци, възлизащи общо на 7900.65 лв. (главници и лихви). За да постанови решението си, Административен съд - Кюстендил законосъобразно е приел, че заповедта за възлагане на ревизията № 05 от 7.03.2011 г. е издадена от орган без материална компетентност. Според чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК компетентността за възлагане на ревизията принадлежи на органа по приходите, определен от директора на компетентната териториална дирекция по приходите. По силата на чл. 4, ал. 5 и чл. 9б от ЗМДТ в производствата по реда на закона правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В разглеждания случай възлагането на ревизията не е извършено от надлежно оправомощен орган по приходите, а от ръководителя на звеното за местни приходи, който не е компетентният орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Това означава, че определеният със заповедта ревизиращ орган по приходите също е без материална компетентност, което има за последица нищожност на акта за установяване на задълженията за местни данъци и такси. Изложените в касационната жалба оплаквания за материалноправни нарушения са неоснователни. Законът за Националната агенция за приходите регулира подробно статута на органите по приходите, функциите, правомощията и взаимоотношенията им. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, съгласно която функциите на териториалния директор по организиране и ръководство включват възлагането и извършването на проверки и ревизии, е обща по отношение на административнопроцесуалната разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК компетентността за възлагане на ревизии в конкретните случаи е предоставена на органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Като е възложил лично ревизията, директорът на Дирекция "МДТК" при Община Рила, който на основание чл. 4, ал. 5 във вр. с ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор, е действал извън рамките на предоставената му от чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК йерархическа компетентност. Аргумент в подкрепа на това становище е и общото административнопроцесуално правило на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от АПК, съгласно което по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността на определения със закона орган. След като ревизията е възложена от некомпетентен по степен орган, то определените със заповедта ревизиращи органи, които са провели ревизията и за резултатите са изготвили ревизионен доклад № 09 от 21.06.2011 г., също са били материално некомпетентни. Допуснатото съществено административнопроизводствено нарушение е опорочило ревизионното производство и законосъобразността на издадения ревизионен акт № 04/18.07.2011 г. на орган по приходите към Дирекция "Местни данъци, такси и контрол" при Община Рила. Като е обявил нищожността на оспорения ревизионен акт, Административен съд - Кюстендил е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1