Решение № 11581 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) срещу Решение 1932/07.06.2024 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 195/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение РД-02-16-80/16.02.2024 г. на РУО на ОПИК, с което на Райков - 07 ЕООД е определена финансова корекция в размер от 25% от поисканите за възстановяване и платени разходи по оферта NV56-H/10.10.2022 г. от Сивеа ООД. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че не е доказано нарушение на принципа за добро финансово управление по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и в частност на принципа на икономичност. Подробно описва фактите и обосновава извод, че бенефициерът - Райков - 07 ЕООД не е спазил задължението си по договора си за получаване на безвъзмездна финансова помощ (Приложение 18.2) да осигури поне две съпоставими оферти, които да доказват, че е избрана икономически най-изгодната оферта, поради което е нарушен принципът на икономичност и съответно законосъобразно е определена финансова корекция за неговото нарушаване. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт, а по същество отхвърляне на жалбата на Райков - 07 ЕООД срещу решението за определяне на финансова корекция. Касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание, в писмена молба, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Петров, поддържа касационната жалба по изложените в не съображения, претендира разноски за две инстанции и прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна, ако такова е претендирано. Ответникът - Райков - 07 ЕООД, не изпраща представител, в писмен отговор чрез адв. И. Пенева, обосновава неоснователност на касационната жалба. Счита, че доколкото е доказано, че дружеството е събрало общо 4 оферти, то основаният извод на РУО, че бенефициерът не е спазил изискването за осигуряването на поне две оферти е опроверган и не е налице нарушение, за което да бъде определена финансова корекция. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, а на дружеството да бъдат пресъдени разноски. Претендират се такива за две инстанции, не е представен списък и доказателства за реалното им извършване. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Велико Търново е Решение РД-02-16-80/16.02.2024 г. на РУО на ОПИК, с което на бенефициера Райков - 07 ЕООД е определена финансова корекция в размер 25% от поисканите за възстановяване и платени разходи по оферта NV56-H/10.10.2022 г. от Сивеа ООД. Райков - 07 ЕООД е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP002-6.002-0416-C01 за изпълнението на процедура за подбор на проекти Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийна ефективност , с наименование съгласно посоченото в Приложение 1 в точка Основни данни при интензитет на помощта 50 % от общо допустимите разходи. За изпълнение на проекта бенефициерът провежда процедура за избор на изпълнител за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на дълготрайни материални активи с прогнозна стойност 72 500 лв. без ДДС. На 09.10. 2022 г. са постъпили две оферти от РГ Груп АД с цена 72 500 лв. и Полимета С ООД с цена 72 400 лв. На 10.10. 2022 г. са постъпили още две оферти от Сивеа ООД с цена 72 330 лв. и от Киров компресорс ЕООД с цена 79 000 лв. Бенефициерът приема за съпоставими офертите на Сивеа ООД и Киров компресорс ЕООД, поради по-добрите срокове за доставка и избира за изпълнител Сивеа ООД, заради предложената по-ниска цена. Доставка е извършена, монтирана и пусната в експлоатация съгласно договореното. На 23.01.2024 г. бенефициерът е уведомен от РУО за установена нередност по чл. 70, ал.1 т.3 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) за нарушение на принципа за добро финансово управление по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и в частност на принципа за икономичност, при избора на доставчик на дълготрайните материални активи, предмет на проекта, финансиран посредством АДБФП, във връзка с оферта NV56-H/10.10.2022 г. от Сивеа ООД. Райков - 07 ЕООД представя възражение, с което представя всички 4 получени в процедурата оферти и обосновава липсата на соченото в уведомлението нарушение и съответно нередност. На 16.02.2024 г. РУО издава оспорено пред първоинстанционния съд решение, с което определя на дружеството -бенефициер финансова корекция за нередност чл. 70, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ за нарушение на принципа на добро финансово управление принцип на икономичност чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 във връзка с оферта NV56-H/10.10.2022 г. от Сивеа ООД. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.), за което се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 100% с възможност за намаляването ѝ, като е определена корекция в размер от 25 %, тъй като при нарушението не са засегнати всички аспекти на проявление на принципа за добро финансово управление. Компетентността на издателя на решението е доказана с представените от ответника, Заповед РД-14-419 от 11.10.2023 и Заповед РД 14-443 от 16.10.2023 г. на министъра на иновациите и растежа, с които определя ръководителя на Управляващия орган на ОПИК и неговите правомощия. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключава, че решението противоречи на материалния закон. За да достигне до последния извода съдът съобразява, че бенефициерът не възложител по смисъла на ЗОП, но при избора на изпълнител следва да прилага разпоредбите на глава четвърта от ЗУСЕФСУ и ПМС 160/01-07.2016 г. за определяне на правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договори в процедурата за избор с публична покана от бенефициери на безвъзмездна финансова помощ, както и указанията, заложени в Ръководството за изпълнение на АДБФП по ОПИК. Последното сочи, че когато помощта е с интензитет по-малък или равен на 50% от общата стойност на одобрения проект, какъвто е настоящият случай, и е обявена процедура за избор на изпълнител с предмет доставки и услуги на стойност по-ниска от 273 812 лв., към първичните документи за плащане бенефициерите прилагат поне две съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в АДБФП, както и обосновка за направения избор в свободен текст. Съдът сочи още, че в случая бенефициерът е събрал 4 оферти, обосновал е защо първоначално е ограничил избора си до две тези от Сивеа ООД и Киров компресорс ЕООД, поради по-добрите срокове за доставка, а и последствие между тях е избрал Сивеа ООД като предлагаща по-добра цена, поради което счита че не е налице нарушение на изискването от Ръководството и АДБФП. Съдът отбелязва, че самият административен орган стига до извода, че бенефициерът е събрал четири оферти, имащи всички реквизити на валиден документ към датата на провеждания избор , но независимо от него твърди нарушение на принципа на икономичност поради установена свързаност между две от дружествата, дали оферти - Сивеа ООД и Киров компресорс ЕООД, което според РУО води до съмнение, че са предложените най-добри цени и други условия за доставка. В допълнение съдът сочи, че дори да се разглеждат само офертите на Сивеа ООД и Киров компресорс ЕООД, то пак не е налице нарушение изискването за наличие на поне две съпоставими оферти, тъй като няма изискване прогнозната стойност да е максимално допустима такава и несъобразяването ѝ не прави офертата недопустима нито съгласно закона, нито съгласно правило от АДБФП или приложенията към него. Съдът счита, че за да са съпоставими офертите следва да отговарят на минималните технически изисквания и функционални изисквания към активите , а в случая РУО не сочи несъответствие на някоя на офертите с тях. Още повече, че в Условията за кандидатстване изрично е посочено, че е допустимо бенефициерът да сключи договор и на по-висока стойност от максималната прогнозна такава, но горницата се финансира изцяло със собствени средства, поради което съдът прави извод, че след като самата доставка може да е на по-висока стойност от прогнозираната такава и това не прави разходът недопустим, то на още по-голямо основание офертата за такава доставка не може да е недопустима. Съдът сочи още, че административният орган не е събрал доказателства и не твърди, че същите стоки/активи могат да бъдат предложени на по-ниска цена, поради изводът за нарушение принципа на икономичност е необоснован и недоказан. Съдът счита за несъответна на закона и тезата на РУО, че двете оферти - на Сивеа ООД и Киров компресорс ЕООД, са несъпоставими поради свързаност на дружествата, която може да доведе до уговарянето на условия различни от обичайните като изтъкава, че нормативните правила се интересуват от свързаност между бенефициера-възложител и лицето изпълнител, а не между различни кандидати за изпълнители, които представят собствени оферти. Съдът изрично отбелязва, че доколкото за съпоставими се приемат каталози и разпечатка от официални страници в интернет, не може да се очаква от бенефициера да извършва проверка за свързаност на лицата, издали каталозите и публикували общо достъпна информация в интернет. Въз основа на горното първоинстанционният съд прави краен извод, че соченото от РУО нарушение не е налице и няма основание за определяне на финансова корекция, а това прави оспореният акт незаконосъобразен като несъобразен с материалния закона, поради което го отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, при спазване на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Видно от оспорения административен акт правното основание за определяне на процесната финансова корекция е чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Видно от съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, § 8 от Регламента, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, § 1 и чл. 61 от Финансовия регламент. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. За да обоснове извод за наличие на нередност органът приема, че е нарушен принципа на икономичност и следователно следва да докаже, че бенефициерът не разходвал предоставените му средства за одобрени по проекта дейности/активи, не ги разходвал своевременно или в неподходящо количество, качество или не на най-добрата цена. Правилен е изводът на съда, че такова доказване не е направено от страна на РУО, още повече няма и конкретни твърдения в оспорения акт, че доставените дълготрайни материални активи могат да бъдат доставени на по-добра цена от тази в предпочетената оферта. Действително оспореното решение за определяне на финансова корекция се основава на предположение, че поради твърдяна свързаност на две от дружествата, предоставили оферти, то те биха могли да уговорят помежду си условия различни от обичайните. Административният орган не твърди, че такива са уговорени, не е събрал доказателства процесните дълготрайни материални активи на какви цени се търгуват обичайно, за да обоснове тезата си, че предпочетената оферта не отговаря на обичайните цени за същите или адекватно заместими активи. Правилен е изводът на съда, че самият административен орган в оспорения акт признава, а и това се доказва безспорно по делото, че бенефициерът е събрал четири оферти и е обосновал защо между тях е отделил за избор двете на Сивеа ООД и Киров компресорс ЕООД. Всички доводи на РУО относно несъпоставимостта на офертите поради надвишаване на прогнозната стойност на поръчката (за една от двете оферта) и свързаност на лицата управляващи/собственици Сивеа ООД и Киров компресорс ЕООД са неотносими към посочения за нарушен принцип на икономичност при липса на данни каква е обичайната стойност на дълготрайни материални активи, обект на проекта, който е финансиран чрез АДБФП. В случая няма спор между страните, че средствата са разходвани за одобрени по проекта дейности и активи, последните са доставени своевременно и в изискуемото количество и качество, спорът е относно това дали са доставени на най-добрата цена. При липса на данни каква е обичайната цена за този вид активи не може да се направи извод, че предпочетената оферта нарушава изискването за най-добра цена. Следва да се отчита и фактът, че в случая освен подробно обсъдените в оспорения акт две оферти на Сивеа ООД и Киров компресорс ЕООД има и още две такива на други дружества на РГ Груп АД и на Полимета С ООД, в които оферираната цена е съответно 72 500 лв без ДДС и 72 400 лв без ДДС. С оглед изложеното правилен е изводът на Административен съд - Велико Търново, че не е налице нарушение на принципа на икономичност, поради което липсва основание за определяне на финансова корекция на бенефициера - Райков - 07 ЕООД за него, а това прави оспореният административен акт незаконосъобразен поради неправилно приложение на закона. С оглед на горното, първоинстанционният съдебен акт се явява допустим, валиден и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото ответникът има право на разноски. Такова са претендирани от адв. И. Пенева за две инстанции. Видно от обжалваното съдебно решение за първа инстанция в полза на Райков - 07 ЕООД са пресъдени разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат. Пред настоящата инстанция, процесуалното представителство е осъществено чрез писмен отговор от адвокат, но към него не са приложени доказателства за направени разноски, различни от вече пресъдените с първоинстанционното съдебно решение, поради което не е налице основание за пресъждане на нови разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение