Решение № 4085 от 18.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив (БД ИБР), чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Гавраилова против Решение 224 от 20.12.2022 г. постановено по адм. дело 211/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен оспореният пред съда негов отказ. Ответникът по жалбата, ЕТ Е.-Е. Тодорова [ЕИК], в писмен отговор, чрез пълномощника си адвокат Бошнакова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на разноски представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е постановен отказ на директора на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив по заявление с вх. РР-02- 272/31.07.2020 г., за откриване на процедура по преиздаване на разрешително за водовземане от подземни води, обективиран в писмо с изх. РР02-272(5)2020 г. от 30.06.2022 г.. С обжалваното решение съдът, по жалбата на ЕТ Е.-Е. Тодорова е отменил оспорения отказ. За да постанови този резултат е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административния орган не е установил всички факти и обстоятелства от значение за случая в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК, при което неправилно е приложил и относимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) действието на издаденото разрешително се прекратява при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект. В този случай лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно правоприемниците на лицата по т. 3, в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл. 51, ал. 1 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително, каквото искане е направено от ответника по касация. Съответно, ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното и е спазен срокът по ал. 2, административният орган по чл. 52, ал. 1 в 20-дневен срок прекратява разрешителното и преиздава разрешително на тяхно име чл. 79, ал. 3 ЗВ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че такава преценка, след изясняване на относимите факти и обстоятелства в случая не е направена. Вместо това е постановен отказ за разглеждане на своевременно направеното искане, който недопустимо вменява на ЕТ Е.-Е. Тодорова задължение за подаване на заявление за издаване на ново разрешително за водовземане от подемни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения (чл. 50, ал. 7, т. 2 от ЗВ), ведно с всички изискуеми данни и документи по Закона за водите и подзаконовите нормативни актове към него. Обосновано и правилно въз основа на приетото, че като не е съобразил относимите към случая разпоредби от ЗВ и не е извършил преценка дали заявителя ЕТ Е.-Е. Тодорова отговаря на условията заложени в закона, административния орган е постановил незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и предвид своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски по делото следва да бъде присъдено възнаграждение на адвокат в размер на доказаните по делото 500 лв. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение