Решение № 774 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5836/2014 г.

Решение № 774 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5836/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните против решение № 1702 от 17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 2843/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № СОС-2/15.02.2013 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Веселин Иванов Вангелов на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността и агенцията е осъдена да заплати на Вангелов сумата 360.00 лв. разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като оценяването на служителя е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Твърди също, че при постановяване на решението са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не се събрани поисканите гласни доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена или евентуално - делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, тъй като според разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенцията по безопасност на храните изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители и при спазване на предвидените в същият текст писмена форма и съдържание. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. В случая правилно съдът приема, че проведеното оценяване е в нарушение на изискванията на наредбата. Служителят Вангелов е оценяван за периода 1.12.2011 г. - 31.12.2012 г., през който заема длъжността "главен експерт" в дирекция "Контрол на фуражи" на Българска агенция по безопасност на храните. Работният план е съставен на 3.08.2012 г., когато е проведена и междинната среща, а годишната оценка е изготвена на 28.01.2013 г. При тези данни посочените от първоинстанционния съд нарушения на изискванията на оценяване, следва да се допълнят и с нарушения при изготвянето на индивидуалния работен план. Формално представеният формуляр за оценка съответства на изискванията на наредбата - периодът на оценяване е определен в съответствие с § 3, ал. 3 от ПЗР на НУРОИСДА, междината среща е проведена в срока, посочен в § 3, ал. 2 от ПЗР на наредбата и е посочено, че работният план е съставен по реда на чл. 9 от наредбата. В нарушение на чл. 9, ал. 2 от НУРОИСДА в работния план не са посочени критериите за изпълнението. Освен това работният план се отнася само за периода след междинната среща (този извод се налага от посочените срокове за изпълнение, които изтичат през м. септември и м. декември 2012 г.). Поради това и при липсата на работен план изготвен в началото на периода съгласно изискванията на отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, следва да се приеме, че фактически оценяване на служителя за времето до 3.08.2012 г. не е проведено, а констатациите на оценяващия ръководител на междината среща са произволни и не отразяват действителното изпълнение на служителя с оглед постигане на целите в индивидуалния работен план (чл. 12, ал. 2 от НУРОИСДА). Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен в началото на периода съгласно изискванията на отменената наредба, препятства изготвянето на обективна оценка за изпълнението за целия период на оценяване. По този начин годишната оценка практически отразява изпълнението само за част от периода, а именно от 3.08.2012 г. до 31.12.2012 г. или за четири месеца, което противоречи и на правилото на чл. 6, ал. 3 от наредбата. Останалите изводи на съдебния състав за нарушение на изискванията на наредбата при формиране на крайната оценка са направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и следва да бъдат споделени. Оценката на служителя е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от общи и декларативни изводи за това, че служителят "не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния работен пран на нивото на изискванията"; "често пропуска поставените срокове"; "обикновено се изразява неясно"; "не познава в достатъчна степен и допуска грешки при приложението на законодателството в сектор "Фуражи"; "демонстрира незадоволително равнище на знания и умения". Допуснатите нарушения при изготвяне на работния план и на изискванията на чл. 14, ал. 1, чл. 15 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават изготвената годишна оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителя обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд София-град постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Решението на съдебния състав съответства на представените по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след анализ на представения формуляр за оценка за съответния период, длъжностната характеристика на служителя и останалите релевантни за спора доказателства. Ето защо доводът за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, а решението е постановено след анализ и обсъждане на всички относими към изясняване на правния спор обстоятелства. С оглед формалния характер на процедурата по оценяване и задължителните изисквания, на които оценката следва да отговаря, правилно е преценено, че изпълнението на служителя не може да се доказва с гласни доказателства. Ето защо отказът на съдебния състав да допусне такива по искане на административния орган в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а доводът на касатора в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София-град е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,