Решение № 5462 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2018 г.

Решение № 5462 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на З. Манолова от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 346 от 30.07.2018 г. по адм. д. № 188/2018 г. по описа на Административен съд (АС) - В. Т., с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) от 01.03.2018 г. "Преместване на паркирано МПС с рег. [рег. номер на МПС], без знанието на неговия собственик", по устно разпореждане на служител на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, В. Т. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което приложената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Ответникът – инспектор "ПНП ППС" при "Организация на движението, паркинги и гаражи (ОДПГ)" ЕООД, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че актът е изявен с устно разпореждане от инспектор ПНП ППС, като мярката е осъществена с фактическите действия на инспекторите от ОДПГ, а констативният протокол е съставен впоследствие с цел доказване на времето и съдържанието на тази екипна дейност. С. З. № РД22-1490 от 17.09.2014 г. на кмета на О. В. Т., "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД е определена за служба за контрол по смисъла на Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град В. Търново и чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, считано от 17.09.2014 г. Същевременно със Заповед № РД22-1688/04.10.2017 г. на Кмета на О. В. Т. е възложено на служители на посоченото по - горе търговско дружество, в това число и на И. Първанов, инспектор звено "ПНП ППС", в качеството им на длъжностни лица, да прилагат или нареждат прилагането на принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване или е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство, както и когато създават опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; паркирано е и не е заплатена дължимата цена в случаите по чл. 99 от ЗДвП, като извършват всички необходими действия, съгласно чл. 171, т. 5 б. "а", б. "б" и б. "г"от ЗДвП. В конкретния случай е репатриран лек автомобил марка Тойота, с рег. [рег. номер на МПС], паркиран на ул. "А. П." в гр. В. Търново. ПАМ е приложена по устно разпореждане, отдадено в 17: 44 часа на 01.03.2018 г от инспектор в сектор ПНП ППС "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД гр. В. Търново. Като причина е изтъкнато паркирането на автомобила при наличие на знак В-27 и допълнителна табела Т-17, в нарушение на чл. 6 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град В. Търново. Изпълнението на мярката е отразено в Констативен протокол № 750/01.03.2018 г., съставен от инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД – гр. В. Търново, с който на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 5, буква "а", "б" и "г", във вр. с Г. ІІІ от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. В. Търново е констатирал неправилно паркиране. Въз основа на приетата като доказателство по делото докладна записка до управителя на "ОДПГ" ЕООД – В. Т., изготвена на 15.03.2018 г., съдът е установил, че ръководеният от инспектор Първанов дежурен екип на дата 01.03.2018 г., е репатрирал автомобил марка Тойота с ДК [рег. номер на МПС], защото е бил паркиран след знак В-27 и допълнителна табела Т-17. Направени били фотоснимки и съставен протокол, подписан от инспектор Първанов, а автомобилът е репатриран на охраняем паркинг на "Старо военно училище". Автомобилът е предаден на представител на собственика на същата дата, след заплащане на таксите за паркиране и отговорно пазене и разходите по принудителното задържане и преместване с фискален бон № 08400/18: 44 ч., според приложената разписка по делото. При извършения оглед на представените по делото черно бели снимки по отделно и в тяхната връзка, съдът е констатирал, че действително се касае за автомобил с ДК [рег. номер на МПС], който е паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27 "Забранени са престоят и паркирането", като за същия участък е налична и табела Т-17, с която се предупреждава, че неправилно паркирани МПС се вдигат принудително. От снимката на л. 25 е видно поставения стикер, който играе роля на уведомление към собственика за преместването на автомобила. Обстоятелството, че вдигнатият автомобил е бил паркиран след знака В-27 е видно ясно на снимката на л. 23. От представената снимка е видно, че е налице и табела Т-17, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Не се спори между страните обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на преместеното ППС, което е било паркирано именно на посоченото на снимките място. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че ПАМ е приложена от компетентен орган, като автомобилът на оспорващата е паркиран неправилно в зоната на действие на знак В-27. Процесната ПАМ е приложена в хипотезата на чл. 171, т. 5, б "б", предложение първо ЗДвП, предл. второ – неправилно паркирано МПС, на място, където е обозначено, че подлежи на принудително преместване. След съвкупната преценка на посочените по-горе писмени доказателства и веществени доказателствени средства, съдът е посочил, че ответникът е доказал причината за принудителното преместване на ППС, а именно: неправилно паркирано МПС, което се намира в зоната на действие на пътен знак В-27 и наличие на табела Т-17. Съставът на първоинстанционния съд е установил, че при издаването и прилагането на оспорената ПАМ не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да са опорочили фактическите констатации на органа или да са нарушили други права на оспорващия. При тези съображения, съдът е обосновал извод, че приложената ПАМ е издадена при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и в съответствие с ангажирания доказателствен материал. За прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП законът не изисква писмена форма за валидност на акта, но същата следва да бъде разпоредена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, такива са ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. За принудителните мерки по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП това са органите по чл. 168 ЗДвП - длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя. В този смисъл са правилни изводите на АС В. Т., че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. " б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. От представеният по делото Констативен протокол и приложения снимков материал се установява по категоричен начин, че процесният автомобил е паркирал на ул. "А. П." в гр. В. Търново, в зоната на пътен знак В – 27 с указателна табела Т – 17. Констативният протокол представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който удостоверява достоверно спрямо всички с обвързваща доказателствена сила фактите материализирани в него. Фактическите констатации отразени в посочения протокол не са оборени в хода на съдебното производство. С оглед на така установеното по делото е безспорно, че моторното превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение, чрез който е осъществен състава на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Това прави оспорената ПАМ законосъобразна, а жалбата срещу нея – неоснователна. ПАМ е издадена от компетентен орган, в допустимата от закона форма, при спазване процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, като първоинстанционният съд е достигнал до верни правни заключения. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение