Решение № 4762 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 221/2009 г.

Решение № 4762 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 221/2009 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 398/12.11.2008 г., постановено по адм. д. № 248/2008 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил оспорването, извършено с жалба на Даниела Емануилова Данаилова от гр. Габрово срещу решение № 14 от 05.03.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Даниела Емануилова Данаилова с молба да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита изводите на съда в противоречие с чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ във връзка с трудовите правоотношения при прехвърляне на предприятие. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество счита следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд гр. Велико Търново по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от Даниела Емануилова Данаилова Решение № 14/05.03.2008 г. на директора на РУ"СО" гр. В. Търново, с което е потвърдено разпореждане № О-04-999-03-00003806/01.11.2007 г. на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи относно отказа за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. От събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че до 31.01.2007 г. Даниела Данаилова е работила по трудов договор в ЕТ "Капела - Светлин Железаров". Не е спорно, че тя е била осигурявана за всички осигурени социални рискове и към датата на раждане на детето е имала необходимият минимум от 6 месеца осигурителен стаж, каквото е изискването по чл. 48а от КСО. Със заповед № 084/31.01.2007 г. трудовият й договор с едноличния търговец е прекратен от 01.02.2007 г. и от същата дата е сключен трудов договор между Данаилова и "Тера инвест" ЕООД, на което дружество е прехвърлено предприятието ЕТ"Капела -Светлин Железаров". С оспорените административни актове е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 24.07.2007 г. до 12.09.2007 г. ( за 51 дни) по болничен лист № 3487772, серия А от 27.07.2007 г. с мотиви, че лицето поради временна неработоспособност поради общо заболяване не започнало работа по новия трудов договор от 01.02.2007 г. с "Тера инвест" ЕООД и няма възникнало осигурително правоотношение. Като резултат на което не е имала качеството на осигурено лице при втория работодател, респ. не е имала право на обезщетение по чл. 48а КСО. В мотивите на обжалваното решение Административен съд гр. В. Търново е възприел доводите на административния орган и е развил правна обосновка за законосъобразност на оспореното решение № 14/05.03.2008 г. на директора на РУ"СО" гр. В. Търново. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Незаконосъобразен е направения от съда извод, че в конкретния случай полагането на труд по време на ползвания отпуск за бременност и раждане съставлява елементи от фактическия състав на чл. 48а от КСО, пораждащ правото на парично обезщетение. При формирането на становището си, че работничката-майка Даниела Емануилова Данаилова не е осигурено лице, съдът не е обсъдил материалноправните разпоредби на чл. 9, ал. 2, т. 1 , във връзка с § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО. Не е съобразена и правната уредба за майчинството като особен осигурен социален риск, както и връзката й с разпоредби от трудовото законодателство, относно възникване на трудовото правоотношение и ползване на платен отпуск за бременност и раждане на дете. Разпоредбата на чл. 48а от КСО (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) създава право за осигурените лица да получават обезщетение за бременност и раждане при условие, че са придобили осигурителен стаж с продължителност 6 месеца като осигурени за всички осигурителни рискове. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО. Установената правна фикция с текста на изречение второ от цитирания параграф признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година (т. 3). Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. (За по-голяма яснота следва да се отбележи, че разглежданите периоди по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО, при които се зачита осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски първоначална се уреждаха с текста на чл. 10, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и ал. 3 от КСО, като изключение от общото правило на чл. 10, ал. 1 от КСО (в редакцията им с ДВ, бр. 64/2000 г.). С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО към понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. С решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. Конституционният съд на Република България приема, че нормите на чл. 48а и чл. 52а от КСО, с които се въвежда изискване за придобит 6-месечен осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, не противоречат на чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ и на прокламираната в нея особена закрила от държавата за жената-майка. С цитираното решение КС изрично отбелязва, "че и в двата случая (по чл. 48а и 52а КСО) наличието на 6-месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна. " Щом като е налице изискването за наличие на придобит 6-месечен (от 01.01.2009 т. 12-месечен) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за осигурителния риск общо заболяване и майчинство (в редакцията до изм. с ДВ, бр. 109 от 2008 г. осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО (до 01.01.2009 г. 315 календарни дни, а след тази дата 410, от които 45 дни преди раждането) и на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО) времето по трудовото правоотношение, през което работничката-майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работничката и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работничката-майка може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне при новия работодател правото на платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановения отпуск по чл. 163 от КТ. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на ползване на платен отпуск за бременност и раждане, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. От всичко изложено до тук следва, че работничката-майка Даниела Емануилова Данаилова е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО по време на ползване на платения отпуск за бременност и раждане на дете, разрешен й на основание чл. 163 от КТ от работодателя "Тера инвест" ЕООД. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО времето на ползвания платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да "е престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. (В същия смисъл са решения на ВАС по адм. дела № 8760/2008 г., № 11304/2008 г., № 13897/2008 г. и други. Както вече се изтъкна, в хипотезите на чл. 49 от КСО при ползван платен отпуск за бременност и раждане, за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. Като осигурено лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск, съгласно изискването на чл. 48а от КСО, Даниела Данаилова има право на парично обезщетение за ползвания отпуск за бременност и раждане за периода от 24.07.2007 г. до 12.09.2007 г. ( за 51 дни) по болничен лист № 3487772, серия А от 27.07.2007 г. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на Даниела Емануилова Данаилова от гр. Габрово срещу решение № 14 от 05.03.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,