Решение № 590 от 7.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2098/2013 г.

Решение № 590 от 7.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2098/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е образувано по искане на окръжения прокурор в гр. Бургас за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 172/2011 г. по описа на Районния съд - гр. Поморие В искането се твърди, че въззивният съдебен акт е основан на показанията пред първоинстанционния съд на св. Б., който по влязло в сила споразумение е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. В. Х. В. настоява искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 28 от 17.07.2012 г. по н. о. х. д. № 172/11 г. Районният съд в гр. Поморие е признал подсъдимия В. Х. В. за виновен в това, че на 7.12.2010 г. в гр. П. е извършвал търговска дейност без лиценз, който се изисква от Закона за управление на отпадъците, поради което и на основание чл. 234б, ал. 1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, с отложено изпълнение за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и на наказание глоба в размер на хиляда лева. Оправдал е подсъдимия за част от инкриминирания период от време и за част от предмета на престъплението. С решение № 135 от 17.05.2013 г., в сила от 1.06.2013 г, по в. н. о. х. д. № 320/2013 г., Бургаският окръжен съд е отменил наказателно-осъдителната част на присъдата и е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. По споразумение, влязло в сила на 3.09.2013 г., Б. Е. Б. е признат за виновен в това, на 24.01.2012 г. в гр. П., като свидетел по н. о. х. д. № 172/2011 г. по описа на Районния съд - гр. Поморие устно, съзнателно да е потвърдил неистина, поради което е осъден за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 НК на наказание пробация. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт, Бургаският окръжен съд се е основавал и на дадените показания от св. Б. Е. Б. в рамките на първоинстанционното производство, които е приел като част от доказателствените материали с определяща тежест и значение. Налице е и последващо влязло в сила споразумение, според което депозираните по делото показания от св. Б. са били неистински. Посочените данни разкриват предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК за възобновяване на производството, отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския окръжен съд, в чийто правомощия е да решава въпросите по същество на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК,