Решение № 3690 от 18.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2021 г.

Решение № 3690 от 18.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2021 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – София към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против Решение № 3132 от 14.05.2021 г., постановено по адм. д. № 2209 по описа за 2021 г. на Административен съд – София -град. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалния закон и е установено извършването на нарушението по безспорен начин. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата на дружеството против ЗПАМ и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - [фирма] в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество -неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отменена Заповед № ФК-С947-0454058/17.02.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – закуски, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от [фирма] и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 1.02.21 г. проверка на търговския обект, стопанисван от търговеца, при която е установено, че при извършена контролна покупка на закуски "фурнети" на стойност 1, 36 лв. не е издаден касов бон. От ФУ са отпечатани ДФО и КЛЕН, от които е констатирано, че горепосочената контролна покупка на стойност 1, 36 лева не е регистрирана чрез издаване на фискален бон от монтираните в обекта и работещи фискални устройства. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че същият макар и издаден от компетентен орган, не съдържа конкретни мотиви относно срока за запечатването на търговския обект, което е самостоятелно основание за законосъобразност. Така наложената ПАМ не може да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието, поради което същата се явява наложена и в противоречие с целта на закона. Решението, с което е отменена ЗПАМ е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на закуска на стойност 1, 36 лв. Действително в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен"Мотиви относно продължителността на срока", но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изобщо не е обсъждана напрактика липсата/ или наличието/ на касова разлика, нито е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта, както правилно е приел административният съд. Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира също така, че определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. При затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел с оглед конкретното нарушение. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че е спазен принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Съгласно цитираната норма административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В конкретния случай нарушението се явява първо за дружеството, като с налагане на ПАМ за срок от 14 дни правата и законните му интереси биха били засегнати в по-голяма степен, отколкото е нужно, за да бъде постигната целта, за която актът се издава. Предвид посоченото, без правно значение се явява изтъкнатия довод в жалбата за безспорност на извършеното нарушение С оглед изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,