Решение № 6132 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ на Република България, подадена чрез процесуален представител ст.юрк. Кръстева, против Решение 8594 от 12.03.2025 г., постановено по адм. дело 304/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение 12651 от 03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС на РБългария и преписката е върната на компетентния орган за нова произнасяне по молба вх. ОК-13-1845/19.09.2024 г. по описа на РПЦ София при съобразяване с дадените задължителни указани по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения, насочени към липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, прави искане за отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата на И. Ф. М.. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Хичовски, който поддържа касационната жалба и моли оспореното решение да бъде отменено. Ответната страна И. Ф. М., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, чрез назначения си представител адв. Пантова, в представен писмен отговор и в пледоарията си по съществото на спора, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение като валидно, допустимо и правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение по жалба на И. Ф. М., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, подадена чрез назначен представител адв. Пантова, е отменено Решение 12651/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново разглеждани и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с вх. ОК-13-1845/19.09.2024 г. по описа на РПЦ [населено място] при съобразяване с дадените задължителни указани по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), което е попречило да се изяснят надлежно всички данни относно детето, с оглед охрана на интересите му, което да обуславя законосъобразността на постановения отказ за предоставяне на международна закрила по отношение на непълнолетния. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. При формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е Решение на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на непълнолетния И. Ф. М., постановен по подадена от него молба за закрила по смисъла на ЗУБ. В това производство молителят И. М. е бил изслушан в присъствието на назначения представител адв. Пантова, но при изслушването не е присъствал социален работник, не е изразено становище от представител на дирекция "Социално подпомагане" и не е представен социален доклад, като писмо изх. СГ/Д-С-КС/1105-001/28.10.2024 г. не покрива това нормативно изискване предвид неговото конкретно съдържание. Белегът същественост на така допуснатото процесуално нарушение съставът на АССГ е обосновал с факта, че е попречило да се изяснят надлежно всички данни относно детето, с оглед охраната на интересите му, който принцип за осигуряване най-добрият интерес на детето е установен с Конвенцията на ООН за правата детето, основополагащ е за осигуряване закрилата и защитата правата на децата и в българското законодателство (§ 1, т. 5 във вр. с т. 11 от Закона за закрила на детето). Касационната инстанция споделя направения от първоинстанционния съд извод, че това нарушение е съществено. С разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ се предвижда, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). С чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. е въведено задължително изслушване на детето във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат негови права или интереси, при условие, че то е непълнолетно и това не би навредило на неговите интереси. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист (чл. 15, ал. 4). Чл. 15, ал. 6 предвижда, че дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В конкретната хипотеза процедурата по чл. 15 от ЗЗДет. не е спазена. С непълнолетния И. М. е проведено интервю, на което е присъствал назначения представител адв.Пантова, но не е присъствал социален работник. Липсва и изразено становище или представен доклад от представител на дирекция "Социално подпомагане". Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и обуславя незаконосъобразността на постановения в това производство отказ за предоставяне на международна закрила по отношение на непълнолетния И. М.. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС. В съдебната си практика Върховният административен съд е приел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД, е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД следва да се приеме, че социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най - добрия негов интерес. Както се посочи по-горе в текста, разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗД следва да се тълкуват във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ , съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗД. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Следва да се посочи, че нито един от доводите в касационната жалба не е насочен към тези решаващи мотиви на първата съдебна инстанция, довели до отмяната на обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, приема за ирелевантна, просторно изложената информация за актуалното състояние в Сирия, както и приложените в тази връзка два броя справки издадени от Дирекция "Международна дейност", поради което не следва да ги обсъжда. Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно.