Решение № 12845 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2018 г.

Решение № 12845 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хитрино, чрез процесуалния му представител адв. Геронтиев, срещу решение № 37 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 320/2017 г. на Административен съд - гр. Шумен, с което е отменена Заповед № 391 от 20.10.2017 г. на Кмета на община Хитрино, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е наредено на Т. А. да премахне сграда "полумасивен гараж със застроена площ от 99 кв. м. ", находяща се в УПИ VIII – КОО, кв. 3 по плана на с. [населено място], община [община], като неподлежаща на заздравяване и укрепване конструкция в интерес на опазване на живота и здравето на гражданите и с което решение община Хитрино е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че спорната сграда не може да се заздрави и поправи, както необосновано е приел съдът. Твърди допуснато нарушение, тъй като необосновано съдът се е доверил на тройната СТЕ, приета по делото, и е игнорирал приетата единична такава. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта на Кмета на община Хитрино. В писмена молба прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника в случай, че надвишава минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г. Ответникът Т. А., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - гр. Шумен е отменил по жалбата на Т. А. Заповед № 391 от 20.10.2017 г. на Кмета на община Хитрино, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е наредено на Т. А. да премахне сграда "полумасивен гараж със застроена площ от 99 кв. м. ", находяща се в УПИ VIII – КОО, кв. 3 по плана на с. [населено място], община [община], като неподлежаща на заздравяване и укрепване конструкция в интерес на опазване на живота и здравето на гражданите. За да постанови оспореното решение АС – гр. Шумен е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че не е допуснато нарушение на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, а именно спазено е изискването на закона да бъде изслушано заинтересованото лице в настоящия случай Т. А., тъй като същият е поканен да присъства и е присъствал на освидетелстването на сградата и съставянето на констативния протокол, като по този начин му е гарантирано правото на защита и макар и да не е дал обяснения, то това е било негов избор и не е допуснато нарушение. Приел е обаче, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като не са били установени всички предпоставки по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за разпореждане на премахване на сградата. Достигнал е до този извод, тъй като от двете приети по делото съдебно технически експертизи и в частност тройната такава, както и от конструктивно становище, изготвено ноември м. 2017 г. е установено, че спорната сграда – гараж може да се поправи и заздрави. Приел е, че това, че две от вещите лица посочват, че е икономически по – изгодно сградата да се събори и изгради отново, е ирелевантно към липсата на всички предпоставки за премахването й. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и целта на същия, но без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. От събраните по делото доказателства, включително от назначените по делото две съдебно - технически експертизи, безспорно е установено, че фактическите констатации, в изготвения от назначената комисия от кмета на Община Хитрино по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ, протокол са опровергани. Установено е, че сградата, предмет на оспорената заповед – гараж, е с конструкция, която е била компрометирана в резултат на износване от времето и пожар, в резултат на взрива на гара Хитрино, но вещите лица са дали становище, че същата може да се поправи и заздрави с изработване на съответен конструктивен проект. Посочили са и че укрепване на конструкцията може да се извърши след изработване на конструктивен проект. В съдебно заседание са посочили, че стените на спорния строеж са били от каменна зидария, което е традиция в изграждането на строежи в района, поради наличието на каменни кариери. Посочили са, че слабият елемент е използването на калова смес за спойка на каменния зид, като при спорния гараж, поради премахване на покрива в 2012 г. тази спойка е била изложена на атмосферните условия и съответно е причинило разместване на фуги и намаляване на здравината на каменните зидове, но са посочили, че това не означава, че не могат да се ползват и заздравят. От доказателствата не се установява спорният строеж да е самосрутващ се. Установено е и че е налице техническа възможност за ремонт и възстановяване на сградата. Правилно съдът кредитира заключенията на назначените по делото съдебно - технически експертизи, като и двете дават заключение за възможност за поправяне и заздравяване на спорния гараж. Заключенията на експертите са обективни и са в съответствие с всички събрани по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са ангажирани. Установено е, че сградата е негодна за ползване в този й вид, опасна е за живота и здравето на гражданите, но не е застрашена от самосрутване, може да бъде поправена и заздравена. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Съгласно посочената разпоредба, за да се разпореди крайната мярка – премахване – е необходимо комулативно да бъдат дадени предпоставките описани в първата част от разпоредбата, които в настоящия случай се установяват, но не се установява обаче втората предпоставка, както правилно е приел и АС – Шумен, а именно сградата да не може да се поправи или заздрави. При липса на едната предпоставка, не е налице фактическия състав по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, който обосновава издаването на заповед за премахване по тази разпоредба. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Изводите на съда в този смисъл са правилни. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на разноски на ответника и като доказано следва да бъде уважено. Неоснователно е направеното възражение на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника, тъй като същото е договорено в размер на 300 лв. по – ниско от минималното по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за представителство по дела по ЗУТ, което е минимално определено на 600 лв., както е и посочил и касатора във възражението си. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,