Решение № 15083 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2011 г.

ВАСIII отделение17.11.2011 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

Обезсилва като недопустимо решение № 132 от 4.05.2011 г., постановено по административно дело № 111 по описа за 2011 г. на Административен съд Смолян. Прекратява съдебното производството. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15083 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от Община Баните, обл. Смолян подадена чрез процесуален представител адв. Родопски, против решение № 132 от 4.05.2010 г., постановено по административно дело № 111 по описа за 2011 г. на Административен съд - Смолян. Релевира оплакване за недопустимост на решението - касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Излага подробни доводи за недопустимост на постановеното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба Велин Руменов Фиданов, чрез процесуалния си представител адв. Стоянов Караманолов релевира обстоятелствени доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване и за неправилност на съдебното решение с доводи, че оспорената пред първата инстанция заповед не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и жалбоподателят не би могъл да търси правата си по реда на административното правосъдие. Правата му са засегнати от заповедта за изземване, а не с тази предмет на съдебното оспорване. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид наведените касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото приема, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този негов порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Преценявайки служебно допустимостта на съдебното решение, настоящата инстанция намира, че е недопустимо, като постановено по жалба срещу акт, който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Производството пред Административен съд Смолян е било образувано по жалба на Фиданов с искане за отмяна на Заповед № РД-106 от 16.03.2011 г. на кмета на Община Баните с която е е променен и допълнен състава на комисията определена да изпълни заповед № 255 от 11.12.2003 г. за изземване на общински имот, както и датата на насрочената изпълнение. С решението си, след като е изследвал характера на оспорения акт, съдът е отменил оспорената заповед като е приел, че е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като в нея липсват конкретни фактически основания, спрямо които да се провери материалната и законосъобразност. Счел е, че е смесено производството по чл. 65 от ЗОбС и чл. 276 от АПК, като е приел че по същество с оспорената заповед се разпорежда повторно изземване на имота. Преди да обоснове основателността на оспорването, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост на жалбата, който е неправилен поради следното: Една от абсолютните процесуални предпоставки, за да бъде проведено успешно съдебно производство, е да съществуват годен за съдебно оспорване административен акт и наличие на правен интерес от търсената съдебна защита. Направения извод относно характера на заповедта и последващите от това заключения са необосновани. Заповедта предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, не е акт, издаден в производство по чл. 65 от ЗОбС, така както е приел съдът. От съдържанието и се установява, че са променени членовете на комисията и датата и часа на изземването, определени със заповед от 11.12. 2003 г., издадена по чл. 65 от ЗОбС за изземване на триетажна сграда, общинска собственост, която заповед е влязла в сила, с оглед цитираното в нея решение на Върховния административен съд от 23.06.2010 г. Тя по своето съдържание създава задължения за лица, подчинени на органа, издал предишната заповед № 255/11.12.2003 г. и е вътрешнослужебен акт с който по никакъв начин не се засягат правата на ответника по касационната жалба - Фиданов. Административния акт с който се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя е заповедта за изземване издадена по реда на чл. 65 от ЗОбС. Неоснователно съдът е направил извод за смесване на процедурите по чл. 65 от ЗОбС и чл. 274 от АПК. При установено наличие на отказ да се изпълни доброволно заповедта, административния орган на основание чл. 49, ал. 2 от ЗАП (отм.) е определил комисия и дата за принудително изпълнение. При наличие на изложени в заповедта фактически основания за промяната, административния орган е посочил ново членове на комисията и дата за изпълнение. Неправилен е изводът на съда, че е налице изменение на изпълнителното основание - заповед за изземване, която е влязла в сила. изпълнението е започнало на основание чл. 276 от АПК. налице са данни че е изпратена покана за доброволно изпълнение от 17.02.2011 г., което е предпоставка за пристъпване към принудително изпълнение. В тази връзка е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА оспорената заповед. Тя съдържа фактически и правни основания и е издадена по повод реализиране на изпълнението. Важното е, че по своя характер тя представлява част от производството по изпълнение на индивидуален административен акт. Правото на съдебна защита на правните субекти срещу всички административни актове, които ги засягат е регламентирано в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Съдържанието на понятието "засягане" е изяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г. С него той е приел, че "административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включването му в кръга на съдебнообжалваемите актове, какъвто безспорно не е и актът предмет на това съдебно производство. С оглед изложеното, производството по делото е недопустимо поради липса на индивидуален административен акт който да подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1