Решение № 6567 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2017 г.

Решение № 6567 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 21/20.01.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 844/2016 г., с което е отменена негова заповед № РД - 01 - 1253/17.09.2016 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Противно на изводите на съда, оспорващият твърди, че превозвачът е уведомен с писмо изх. № 14-00-00-2420/2.10.2015 г., че започва производство по прекратяване на правата, произтичащи от притежавания от него лицанз за извършване на превоз на товари на територията на Р. Б., на основание чл. 84, ал. 1, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. /Наредбата, Наредба № 33/, като му е даден тримесечен срок за представяне на изискуемите документи, чрез които да се докаже, че отговаря на изискването за финансова стабилност. През този срок дружеството не е ангажирало каквито и да било доказателства за финасова стабилност, поради което и органът е приложил разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от същата наредба. Ответникът - "В. с." ООД, гр. П., в молба от 31.03.2017 г. навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд П. е заповед № РД - 01 - 1253/17.09.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За да отмени обжалвания акт, съдът е приел, че актът не е мотивиран досежно претендираната липса на финансова стабилност по отношение на дружеството - "В. с." ООД, гр. П., като оспорваната заповед не съдържала каквито и да било аргументи дали органът приема, че е налице липса на достатъчен ресурс, с който търговецът да гарантира за нормалното стартиране и функциониране на транспортното предприятие, или пък е налице хипотеза на наличие на задължения на търговеца относно данъци и осигурителни вноски, изпълнението на които не е отсрочено или разсрочено. Решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Анализът на фактите по спора, установени въз основа на събраните по преписката и в хода на съдебното производство доказателства във връзка с изписаните в обжалвания административен акт фактически и правни основания за издаването му, обосновава извод на приложението на чл. 84, ал. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 3 от същия нормативен акт. Правилен е изводът на Административния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за автомобилните превози, посочена като правно основание за издаване на обжалвания акт, правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. или от лиценза на Общността, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2. Последните изискват кумулативно наличие на 1. благонадеждност (добра репутация); 2. професионална компетентност; 3. финансова стабилност; 4. установяване на територията на Р. Б.. В конкретната хипотеза, лицензиращият орган е констатирал недоказаност на изискването за финансова стабилност - чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвП. Правилен е изводът на административния съд, че чл. 11, ал. 6 ЗАвП посочва кога изискването за финансова стабилност се счита изпълнено и в действителност принципът е, че органът следва да посочи дали е налице недостиг на достатъчно ресурси, с които дружеството да може да гарантира нормалното си стартиране и функциониране, или съответно има задължения за данъци и осигурителни вноски, които не са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая обаче такова установяване от органа не може да бъде извършено, тъй като лицензираното дружество не е ангажирало каквито и да било доказателства досежно финансовата си стабилност до датата на издаване на обжалваната заповед и въпреки дадената му в тази насока възможност. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Наредба № 33, когато министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице установи, че е налице някое от основанията по чл. 11 от Закона за автомобилните превози, същият определя срок за отстраняване на несъответствията, като в хипотеза на т. 3 - когато превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Р. Б., срокът е три месеца. В конкретната хипотеза, с нарочно писмо от 2.10.2015 г. дружеството "В. стопанство" ООД е уведомено за отпочналото производство, като му е даден тримесечн срок да представи изискуемите документи, чрез които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност. В посочения срок, превозвачът не е представил доказателства за финансова стабилност, поради което и правилно органът е приложил разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Наредбата. Съгласно последната, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице с писмена заповед отнема лиценза, когато е налице някое от основанията, предвидени в чл. 11 от Закона за автомобилните превози и несъответствията не са отстранени в сроковете по ал. 1. Неправилен е изводът на административния съд за незаконосъобразност на обжалвания акт поради немотивиране. В тежест на превозвачът е да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност. Предвид дадения му нарочен тримесечн срок затова и пасивното му поведение, законосъобразен е извода на административния орган за прекратяване на правата произтичащи от лиценза. Неправилен е и извода на административния съд в частта, в която приема, че органът не е указал на дружеството какви документи за финансова стабилност следва да представи.