Решение № 8479 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2017 г.

Решение № 8479 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. В. П. от гр. В. против решение № 138/28.04.2017 г. по адм. д. № 18/2017 г. на Административен съд - В.. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че блокирането на автомобила с техническо средство не е фактическо действие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ, а индивидуален административен акт, регламентиран в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. При правилно установена фактическа обстановка, съдът приема необоснования извод, че наложената принудителна мярка спрямо касационния жалбоподател не е обжалвана в законоустановения срок. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове. Претендира заплащането на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - О. В., редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК. Изводите на съда са правилни. При разглеждане на делото в първа инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Решението е обосновано и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на разглеждане пред Административен съд - В. e искова молба от М. В. П., с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7000 лева и за неимуществени вреди в размер на 2200 лева, вследствие на незаконосъобразни действия на служителите на ОП "Паркинги и гаражи" при О. В., извършени от 13.59 ч. на 19.12.2016 г. до 10.30 ч. на 20.12.2016 г., изразяващи се в неправомерно блокиране с техническо средство на лекия му автомобил на подробно описано в исковата молба място на ул. "И. Б.", гр. В.. Незаконосъобразността на действията на служителите ищецът обосновава с факта, че мястото, на което е било паркирано МПС на процесната дата, не попада в режим на кратковременно платено паркиране "Синя зона". Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е в мотивите си, че процесното блокиране с техническо средство на лекия автомобил на ищеца не е фактическо действие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ, а индивидуален административен акт - принудителна административна мярка /ПАМ/, регламентирана в разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Поради това съдът е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по предявените искове - незаконосъобразно фактическо действие в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба, а индивидуален административен акт, който не е бил обжалван. Решението е правилно. Постановено е при съобразяване на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е собственик на лек автомобил "Пежо 307", с рег. № ВР **** ВГ. Между страните не се спори, че на 19.12.2016 г. автомобилът е бил паркиран в края на ул. "И. Б.", от лявата страна по посока на движението, на уширението срещу сградата на ДЗИ в гр. В.. Ищецът не е заплатил такса за кратковременно паркиране на автомобила. В 13,59 ч. на същата дата служители от ОП "Паркинги и гаражи", гр. В., са блокирали автомобила с техническо средство за принудително задържане/скоба/, за което на предното стъкло на автомобила е оставено съобщение. МПС е освободено на следващия ден - 20.12.2016 г., около 10,14 ч. Доказателствата по делото установяват, че ищецът е спрял на място, което не е очертано с необходимата маркировка и на което не е имало знак за "Синя зона", както и че мястото, на което е било паркирано МПС на 19.12.2016 г. не е попадало в зоната за кратковременно платено паркиране "Синя зона" на гр. В. към тази дата. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на съда за недоказаност на твърдяното основание на претенция за вреди. Съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, редакция към датата на прилагане на мярката, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство, т. е. осъществяват принуда. Правилен е изводът на съда, че по своята правна същност визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП принуда е принудителна административна мярка. Законодателят не е посочил изрично правната възможност за обжалване на мярката, но тази възможност се извежда от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, която гарантира правото на съдебно обжалване на всеки, чиито права и законни интереси са засегнати от административен акт. Посочената мярка, за която законът не съдържа изискване за писмена форма, се налага от лице, което е носител на административни правомощия по силата на закона и прилага административна принуда. Прилагането на принудата представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В съответствие с посочените законови норми, съдът е приел, че в случая ищецът не е обжалвал наложената му ПАМ пред съд. Поради това не е налице отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, който да е основание за претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Действията на служителите на ОП "Паркинги и гаражи", гр. В., които са блокирали автомобила на ищеца с техническо средство за принудително задържане/скоба/, не представляват незаконосъобразни фактически действия, каквито твърдения са излагани в исковата молба и в касационната жалба. Съдът правилно е мотивирал, че не може да приеме изложените твърдения в исковата молба като жалба срещу принудителната административна мярка. В случая не става дума за определяне на правна квалификация на изложените от ищеца факти, а за конкретно посочено основание на предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу О. В.. Предвид изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение