Решение № 7419 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15056/2010 г.

Решение № 7419 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15056/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП и на "Деметра МММ" ООД гр. Ямбол, ж. к. "Диана", № 19, А, 25, представлявано от управителя Манол Василев Манолов, против Решение № 1103 от 05.10.2010 г. на Бургаски административен съд, по адм. д. № 982 по описа за 2009 г., съответно, в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт /РА/ № 280900069/21.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-138/15.06.2009 г. на директора на Д"ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит за данъчни периоди през 2003, 2004, 2005 и 2006 г. общо в размер на 65 570,65 лв. и съответни лихви по доставки на "Агромедика" ЕООД и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на данъчната дирекция се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът приел, че ревизираното лице има право на данъчен кредит при неоткриването на доставчика му входа на ревизията, непредставяне на доказателства относно доставките и липса на плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика. Иска се отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Деметра МММ" ООД гр. Ямбол не взема становище. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в останалата му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано било прието, че не е доказана реалността на доставките на "Катерини груп" ЕООД, "Технолоджис груп" ЕООД, "Мобилфон" ЕООД, "Флаундърс" ЕООД и "Калиакра" ЕООД. Неправилно съдът приложил нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) приемайки, че плащането на ДДС по ДДС-сметка на доставчика е ирелевантно при недоказана реалност на доставката. Без основание и в противоречие с ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС и съдебната практика на Съда в Страсбург и на Съда на Европейския съюз, съдът потвърдил отказа на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици. Твърди се, че решението е неправилно и в частта за разноските, като на дружеството е следвало да се присъдят разноски в зависимост от уважената част на жалбата. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и на РА в съответната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Егов, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационните жалби за процесуално допустими и неоснователни поради следното: 1.Неоснователно в касационната жалбата на данъчната дирекция се твърди, че неоткриването на доставчика на декларирания данъчен адрес е абсолютно основание за отказ на данъчен кредит. Ако това беше така, то би обезсмислило процедурата по оспорване на данъчния акт по административен и съдебен ред и свързаната с нея възможност за представяне на доказателства в тези производства. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е основал решението си на представени в съдебното производство доказателства за реалност на доставките на "Агромедика" ЕООД и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на счетоводството на доставчика е установила начисляване на ДДС по процесните доставки по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). При тези доказателства, съдът обосновано е приел, че комулативните изисквания за признаване на право на данъчен кредит по доставките на посочения доставчик са налице и в съответствие с материалния закон е признал претендираното право. 2.Настоящият състав на касационната инстанция не споделя тезата на касатора - РЛ по тълкуването на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Съдебната практика на ВАС по прилагането на този текст е непротиворечива, че плащането на ДДС по ДДС-сметка на доставчика има значение само ако не е спорна реалността на доставката. Обратното би означавало да се признава данъчен кредит по фактури неотразяващи действително осъществени данъчни събития, което противоречи на цялата философия на облагане с косвения данък. Цитираното от касатора ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС е неприложимо за случая, тъй като то е по прилагането на чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.) /в сила за данъчни периоди през 2000 и 2001 г./. Същото се отнася и за съдебния прецедент по делото "Булвес" срещу България на Съда по правата на човека в Страсбург, който третира казус относно късно начисляване на ДДС от страна на доставчика като основание за отказ на данъчен кредит за получателя, какъвто настоящият случай очевидно не е. Неоправдано е и оплакването, че ревизираното лице е санкционирано с отказ на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици. Жалбоподателят, който претендира право на данъчен кредит, следва да докаже чрез пълно и пряко доказване наличието на облагаемо данъчно събитие като първа предпоставка за възникване на претендираното право. Решението е правилно и в частта за разноските. Те са определени по компенсация в зависимост от уважената и отхвърлена част на жалбата и съдът правилно не е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение, за което не е имало данни да е внесено. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение