Решение № 9994 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2012 г.

Решение № 9994 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Юнипри" ЕООД - гр. София срещу решение № 1703 от 29.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1289/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение към ЕАД № 2002/7-648/17082006 от 16.12.2011 г., издадено от началника на митнически пункт Варна-Запад, потвърдено с решение № Ю47-18-1/12.03.2012 г. на началника на Митница Варна. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата и писмени бележки се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният административен акт. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на митнически пункт Варна-Запад в подаден писмен отговор и писмени бележки оспорва касационната жалба и претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Съдът е приел, че от ЕАД № 2002/7-648/17082006 се установява, че "Юнипри" ЕООД като вложител е подал документи за режим "митническо складиране" на стока - ориз 250 000 кг, във връзка с който на 17.08.2006 г. е внесъл депозит в размер на 5379 лв. С ЕАД № 2005/3-467/27.09.2006 г. е осъществен реекспорт на стоката, с което режимът "митническо складиране" е приключил. На 13.12.2011 г. дружеството-касатор е направил искане за връщане на внесеното обезпечение. По така подаденото искане началникът на митнически пункт Варна-Запад се е произнесъл с решение към ЕАД № 2002/7-648/17082006 от 16.12.2011 г., с което е отказал връщане на депозита, като е приел, че към датата на подаване на искането вземането е погасено поради изтекъл давностен срок. За да отхвърли жалбата, административният съд е споделил така направените изводи, позовавайки се на чл. 110 и чл. 114 от ЗЗД. Приел е, че вземането е станало изискуемо с приключване на режима по ЕАД, а искането за възстановяване на депозит е подадено след изтичане на петгодишния давностен срок. Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на ЗМ и ЗЗД. Съдът е изградил ненамиращи опора в закона правни изводи, защото погрешно е разсъждавал относно наличието на вземане, което дружеството-касатор е имало за предоставената като обезпечение сума. Правният институт на гаранцията не следва да се отъждествява с вземане по ЗЗД. При внасяне на гаранцията средствата остават в собственост на титуляря на митническия режим. Паричната гаранция е внесена по сметката на митническия орган, но не представлява заплащане на дължимите суми. Тя само гарантира задължението и става изискуема при настъпване на условията по чл. 197 от ЗМ - само при възникване на митническото задължение митническият орган може да се разпорежда със сумата. Депозитът е вид обезпечение, а не плащане и именно поради това представлява сума, получена при задължение за връщане, при условията на чл. 197, ал. 1, изр. последно от ЗМ. По силата на този нормативен текст обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне. Приключването на режима "митническо складиране" е този юридически факт, с настъпването на който възниква задължението на митническия орган незабавно да върне внесения депозит, при това без да се изисква покана. След като не става въпрос за вземане, давност изобщо не е започвала да тече, доколкото паричните средства са били предоставени временно и под условие на митническия орган. Същите не могат да бъдат придобити по давност, без това да доведе до неоснователно обогатяване от страна на държавата. Основателно е позоваването в касационната жалба на правилото по чл. 182 от ЗЗД. То препраща към случаите, когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда по връщане на обезпечението след отпадане на основанието за внасянето им (погасяване на режима) е следвало да се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението - в случая митническият пункт. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - гр. Варна е неправилно и следва да бъде отменено. Тай като спорът е изяснен, следва да се отмени и незаконосъобразния административен акт, а доколкото въпросът е предоставен на изключителната компетентност на административния орган, преписката следва да му се изпрати със задължение в 7-дневен срок от получаването й да освободи неправилно задържания депозит. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 75 лв., като не следва да се присъждат разноски за адвокатска защита поради непредставяне на доказателства за заплащане на такива. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,