Решение № 4846 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10103/2020 г.

Решение № 4846 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10103/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. М., гр. Луковит, [адрес] срещу Решение № 135 от 08.07.2020 г. на Административен съд, гр. Ловеч, по административно дело № 346/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. М. срещу Заповед №РД-01-544 от 01.07.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е анулиран резултата му от проведен теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В".

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – П. М., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът, в противоречие с доказателствата по делото, не е установил липсата на фактически и правни основания в оспорения акт в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е ценил факта на обосноваване на акта единствено със субективната преценка на несъвпадане на неговата снимка, направена в деня на изпита, с тази от личната му карта.

Неправилно е отказал събиране на искано доказателство – снимките на всички лица, които са се явили на изпит в този ден, както и на видеозаписа от изпита. Не е отчел обективната разлика между снимката на документа за самоличност и моментната снимка, както и не е допуснал идентификационно изследване.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Д. М., Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", счита същата за неоснователна.

Сочи, че в хода на съдебното производство по безспорен начин е доказан факта, че на изпита се е явило друго лице, а не касаторът. Позовава се както на снимковия материал, така и на доклада, изготвен от компетентните лица.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Г. И.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 23.05.2018 г. П. М. е вписан в графика по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати да придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38) за провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В", за провеждане на теоретичен изпит в кабинета на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. Ловеч.

2. На 23.05.2018 г. изпитната комисия съставя протокол № 233, в който е посочила, че П. М. е издържал теоретичния изпит.

3. На 27.03.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е предоставена информация за установени при проверка нарушения при провеждане на теоретични изпити през 2018 г. с участието на служител от агенцията като е установено несъответствие между снимките на явилите се кандидати, направени непосредствено преди снемане на самоличността им, и снимките, сканирани в електронната информационна система на агенцията, в т. ч. и по отношение П. М.

4. На 05.06.2019 г. П. М. е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за започването на административно производство за издаване на заповед за анулиране на резултата от успешно положен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В".

5. На 01.07.2019 г., със Заповед №РД-01-544, издадена на основание чл. 56, т. 6 от Наредба № 38, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата на П. М. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В".

6. В хода на съдебното производство органът представя на хартиен и магнитен носител снимков материал и запис от проведения изпит.

7. В хода на съдебното производство съдът разпитва св. Х. И., председател на изпитната комисия, която е провела изпита на 23.05.2018 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила.

Приема, че актът е и материално законосъобразен. Органът се е позовал на чл. 56, т. 6 от Наредба № 38, а от доказателствата по делото е безспорно установено, че на проведения на 23.05.2018 г. теоретичен изпит вместо П. М. се е явило друго лице. От приложения по делото снимков материал този факт е доказан по несъмнен начин.

С оглед на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

Доводите на касатора, които могат да бъдат отнесени към порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са за отказа на съда да събере относими според касатора доказателства. Касаторът счита, че съдът е следвало да удовлетвори искането му за представяне от органа на снимков материал на всички лица, които са се явили на изпит на 23.05.2018 г. Това искане на касатора, макар да е неотносимо към предмета на делото, е удовлетворено, тъй като по делото са налични снимки на всички явили се на 23.05.2018 г. лица на изпит – л. 56.

Касаторът твърди, че по делото не е представен видеозапис от проведения изпит, но видно от доказателствата по делото такъв е представен и надлежно приет от съда в съдебното заседание на 08.06.2020 г. В представения от органа видеозапис на магнитен носител са налични не само снимките от личната карта на касатора, снимки на явилото се на изпита лице, и снимки на касатора от архива на Министерството на вътрешните работи, но и видеозапис от проведения изпит.

Касаторът счита, че съдът е следва да допусне "идентификационно изследване от специалист". Съгласно чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая от ясните и безспорни доказателство е виден единствено възможният извод и за него съдът не се нуждае от никакви специални знания.

С оглед на горното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличието на фактически и правни основания в оспорената заповед и за обосноваността на фактическите изводи на съда относно осъществяването на релевантния факт – явяването на изпит вместо него на друго лице.

Видно от съдържанието на оспорената заповед същата, както обосновано приема и първоинстанционният съд, съдържа фактически и правни основания. Правното основание, сочено от органа, е чл. 56, т. 6 от Наредба № 38. Съдържанието на разпоредбата съответства на твърдените от органа факти. Сами по себе си фактическите основания са изложени достатъчно подробно в мотивите на акта. Органът е посочил доклада, с който е информиран за установеното, както и подробно е описал релевантния факт – явяването вместо касатора на изпита на 23.05.2018 г. на друго лице. Тези факти са достатъчни, за да обосноват от фактическа страна оспорения акт. Наред с това, реферирането в мотивите на акта към друг документ инкорпорира изложеното в него в мотивите на акта, което е в съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилна преценка на съда за наличието на фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са неоснователни.

Що се отнася до доводите на касатора за необоснованост на фактическите изводи на съда, от доказателствата по делото е видно, че фактическите изводи на съда са съответни на доказателствата и надлежно обосновани, поради което доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При тези безспорно установени по делото факти фактическият извод на съда е обоснован и направен при спазване на логическите правила, които не са нормирани от закона.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, направил е въз основа на фактите по делото правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – юридическото лице в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд