Решение № 7109 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2016 г.

Решение № 7109 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ против Решение № 5172/18.07.2016 г. на Административен съд С. - град, постановено по административно дело № 5218/2015 г. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неприемлив изводът на съда според който претърпяната от Т. репресия изключва възможността за регистрация на лицето към апарата на бившата Държавна сигурност. Съдът игнорирал архивните документи незачитайки тяхната материална доказателствена сила. Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от юриск. Н.. Ответната по касационната жалба страна лично и чрез редовно упълномощения си представител адв. П. оспорва жалбата. Твърди, че същата е неоснователна. Излагат се доводи по същество. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна и излага доводи в подкрепа на становището си. Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, срещу акт подлежащ на оспорване и в сроковете предвидени в чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна по следните съображения. По повод писмо от 16.09.2010 г. с № КИ-К-10-18736 от Председател на КРДОПБГДСРСБНА, Кметът на О. П. е изпратил на Комисията списък с трите имена и индивидуализиращи данни на длъжностни лица и периодът на заемане на длъжността на лица заемали или заемащи публични длъжности по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 18 от ЗДРДОПБГДСРСБНА от 10.10.1989 г. до момента на изпращане на писмото. В този списък е посочено и името на И. Д. Т. - общински съветник от м. 11.1999 г. до м. 11.2003 г. в Общински съвет - П.. При извършената проверка Комисията приела за установено, че лицето е регистрирано като агент на 12.06.1962 г. и му е присвоен псевдоним "Златков", а е изключен от сътрудническия апарат през м. 12.1962 г. - 6 месеца след регистрирането му. Установено е наличието на лично дело с № IА-781"Пз", дневник, 4 бр. картони образец 4, писмо с вх. № А-17974/20.08.1999 г. за унищожаване на работно дело, документи от ръководил агента "Златков" щатен служител и регистрационна бланка съдържаща се в описаното по-горе лично дело. Въз основа на тези документи Комисията е издала Решение с № 2-498/28.04.2015 г. с което установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на И. Т.. След преценка на приложените по делото доказателства, в това число и предоставените от административния орган копия и оригинали от документите, мотивирали го да постанови оспореното решение, както и след назначаване и изслушване на съдебно- графологична експертиза първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорения пред него акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е, че е налице неправилно приложение от страна на административния орган на материалния закон, тъй като не е установено по безспорен и категоричен начин, че И. Д. Т. е бил агент на Държавна сигурност. Въпреки, че Комисията се е произнасяла в условията на обвързана компетентност, за съда липсвали ограничения за изясняване на въпросите свързани с реално осъществявана дейност от страна на засегнато от решението на Комисията лице, а оттам и за преценка на акта за обявяване на принадлежността му към органите на Държавна сигурност. Обсъдени са обстоятелства свързани с осъждане на Т. от властите през 1949 г. на смърт, пребиваването му в местата за лишаване от свобода до освобождаването му през м. 12.1962 г. и липсата на каквито и да е данни за реално предприети от Т. действия по сътрудничество с органите на Държавна сигурност. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил по безспорен и категоричен начин, че липсват каквито и да е данни ответникът по настоящото производство да е осъществявал дейност, насочена към изпълнение на задачи, поставени му от служители на действащите през процесния период органи на Държавна сигурност. Налице са безспорни доказателства за престоя на Т. в затвор през периода 1949 г. - 1962 г. и то с постановена от Народния съд смъртна присъда, която във времето е заменена с доживотна, а на по-късен етап с присъда "Лишаване от свобода" за срок от 20 години за извършено престъпление по чл. 112 от Наказателния закон, по чл. 98, ал. 2 и чл. 112, т. 1 от действащия по него време Наказателен закон. Безспорно е установено, че е съставена документация от щатен служител, в която е описано, че лицето може да бъде вербувано за оказване на съдействие на органите на Държавна сигурност. Има изготвен рапорт от 08.06.1962 г., в който е описано, че лицето доброволно и с желание е приело да сътрудничи на тези органи. Изготвени са и следните документи: искания за извършване на проверка на лицето в нарочни картотеки от 08.06.1962 г.; регистрационна бланка за регистрация на агент "Златков" от 01.06.1962 г.; доклади на други лица за поведението и отношението на Т. към тогавашната власт и 4 бр. картони образец 4, в които е описано името на лицето, псевдоним, дата и място на раждане. Един от тези картони е изготвен на 01.06.1962 г., а другите три са изготвени на 20.09.1962 г., като в последните е описано, че лицето е негодно и това е причина за изключване, дата на предаване в архив на материали - 13.12.1962 г. В тези картони има множество зачертавания, задрасквания и допълнително вписани символи. В приложена по делото характеристика с поставена под нея дата 09.07.1962 г. е описано, че вербовката на Т. е била с перспектива да бъде използван след излизането му от затвора по враждебно настроени хора в Гоцеделчевско. В характеристика изготвена на 02.12.1962 г. и утвърдена от Зам. окръжен началник на МВР за гр. П. е описано, че Т. е вербуван на 08.06.1962 г. за да работи срещу своя брат и негови идейни или други връзки в родния му град, но същият е отказал да замине след освобождаването му от затвора и е останал на работа в гр. П.. Предложено е лицето да бъде снето в служебен архив. Така установените обстоятелства водят до единствено възможния извод, а именно, че Т. не е осъществявал каквато и да е дейност във връзка с работата на органите на Държавна сигурност. Липсват данни затова, че оспорващият решението на Комисията е знаел за предприетите по отношение на него действия по вербуване и е участвал съзнателно в тях. Не е невъзможно конкретните служители на МВР да са водели с лицето разговори целящи евентуалното му привличане за сътрудничество, но липсват каквито и да е данни за постигнат успех в тази насока. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че принадлежността не може да се констатира единствено и само въз основа на представените от Комисията писмени доказателства, тъй като това са едностранно създадени документи, от които по никакъв начин не става ясно, че Т. е афиширал желание да съдейства на органите на Държавна сигурност и още по-малко е предприел действия насочени към осъществяването на такава цел. Настоящият състав споделя становището, че за съда няма ограничения свързани със събирането на относими към производството доказателства, както и за формулиране на преценка въз основа на тях за изпълнение на материалноправните изисквания на закона за обявяване на принадлежността на едно лице към органите на Държавна сигурност или към Разузнавателните служби на БНА. От изготвената по делото съдебно-графологична експертиза се установява, че Т. не е изписал приложения към делото текст, озаглавен "Равносметка на миналото и поглед в бъдещето", датиран на 12.05.1961 г. Това обстоятелство е навело и първоинстанционния съд, а мотивира и настоящия състав да приеме, че не може да се даде неоспорима вяра на истинността на фактите и обстоятелствата описани в документацията, изготвена от служители на Министерство на вътрешните работи по повод предприетите от тях действия по ангажиране на Т. за съдействие на органите на Държавна сигурност. При липсата на каквито и да е данни, че ответника по жалбата в настоящото производство е знаел за предприетите спрямо него действия, насочени към ангажиране на помощта му в полза на органите на Държавна сигурност към втората половина на 1962 г. и при безспорно установения факт, свързан с приложени по досието му документи, за които е установено от съда, че не са съставени от него /въпреки твърденията в тази насока от страна на служителите на ДС/ възниква основателно съмнение за реалността на обстоятелствата, описани в приложените докладни записки и рапорти на вербовчиците. От представените от административния орган доказателства се установява, че спрямо лицето се предприети действия по евентуална "вербовка", но липсват категорични и еднозначни данни за приключването й в положителен за длъжностните лица аспект, а от там и за принадлежността му към органите на ДС. П. липсата на категорични данни за предприемани или участие в каквито и действия, насочени към подпомагане на органите на Държавна сигурност, дори и само със заявено съгласие от страна на Т., оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 2-498/28.04.2015 г. се явява необосновано, постановено в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което води до неговата незаконосъобразност и до необходимостта от отмяната му. Предвид описаното, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно, т. е. съобразено със събраните и ценени по делото в тяхната съвкупност доказателства и съобразено с приложимите материалноправни норми. Предвид изхода на производството се явява основателно искането на Т. за присъждане на направени по делото разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лв., който съобразно представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.08.2016 г. е изцяло заплатен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение