Решение № 8677 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт Х. Тодоров, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 5686/26.09.2023 г., постановено по адм. дело 5474/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържа се неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд относно липсата на мотиви за размера на наложените финансови неустойки. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Искането е за отмяна на съдебния акт, в частта с която е изменена Заповед за налагане на санкции РД-253С-255/17.05.2023 г. по отношение на нарушенията от т. 1 до т. 14 и от т. 18 до т. 39. Ответникът Диагностично консултативен център - 17 София ЕООД чрез адв. Д. Димитров оспорва подадената касационна жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Заповед за налагане на санкции РД-253С-255/17.05.2023 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с която на основание чл. 74, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл.412, ал.1, т. 1, ал.2, чл.413 и чл.422, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020 - 2022г., на Диагностично консултативен център - 17 София ЕООД, в която от т. 1 до т.14 вкл. и от т. 18 до т.37 вкл. за извършени 34 нарушения е наложена санкция финансова неустойка в размер от по 150 лева всяка. С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил Заповед за налагане на санкции РД-253С-255/17.05.2023 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, като е намалил размера на общата дължима сума, представляваща финансова неустойка от 5550 (пет хиляди петстотин и петдесет)лева на 1 950 (хиляда деветстотин и петдесет) лева, за установени нарушения на НРД за МД 2020 -2022 г., подробно посочени в процесния административен акт. От фактическа страна е установено, че изпълнителят на медицинска помощ е отчел дейности по издадени амбулаторни листове, в които липсва подпис на пациент, като извършеното от Диагностично консултативен център - 17 София ЕООД кореспондира с посочените за нарушени разпоредби. Административният съд е приел, че при определяне на нарушението административният орган е приложил правилно законовите разпоредби на чл. 158, ал.1 НРД за МД 2020-2022 г. вр. с Наредба 9 от 2019 и Наредба 8 от 2016 г. Съдът обаче е намерил за основателно възражението на жалбоподателя относно наложения размер на санкцията и изменил административния акт в тази част. Възприето е виждането, че макар и санкциите за всяко едно нарушение да са в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 416, ал. 1 и чл. 414, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. размер за нарушенията от т.1 до т.14 вкл. и от т.18 до т.39 вкл. от заповедта, не е мотивирано решението на органа при налагане на по-висок от предвиден от закона размер на санкциите. Ето защо, за да измени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е установил прецизно и правилно фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в административната преписка и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с незаконосъобразността на оспорения административен акт, които се споделят от касационната инстанция. Спорен по делото е въпросът относно правилността на намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер от първоинстанционния съд. Спор относно приетата фактическа обстановка и безспорността на установените нарушения липсва. Правилно съдът е възприел, че проверяваният административен акт е незаконосъобразен в частта относно размера на наложените санкции финансова неустойка за нарушенията по отношение на т. 1 до т. 14, включително и от т. 18 до т. 39 от Заповед за налагане на санкции РД-253С-255/17.05.2023 г. Правилна е преценката на съда, че определяйки размера на санкцията, органът следва да изложи самостоятелни мотиви защо налага именно този размер на санкцията. При наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована. Противно на твърдяното от касатора, решението на Административен съд София - град е постановено при правилно прилагане на закона. Правилно съдът е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК не са изложени мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД за 2020 - 2022г. видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Посоченото от касатора, че размерът на наложената санкция финансова неустойка е съобразен с повторяемостта на нарушението и по- голямата тежест на деянието, съставляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по голяма санкция, по естеството си не представлява мотиви за налагане на санкции в максимален размер. Следователно липсата на преценката по чл. 413 от НРД МД 20202022 наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Оплакването на административния орган в касационната жалба, че в производството пред съда е безспорно установено нарушение и се установяват факти, опровергаващи тезата на дружеството, не могат да заместят редовно проведено административно производство по установяване на нарушение и налагане на санкции. Предвид гореизложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и извел въз основа на тях правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски, които съобразно договор за правна защита и съдействие от 08.04.2023 г. (л.13 гръб от делото) възлизат на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,