Решение № 6434 от 28.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, подадена чрез адв. Мачева, против решение 7518/13.12.2021 г., постановено по адм. дело 8578/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-580/04.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 100 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител юрк. Маринова, с писмено становище и в съдебно заседание, изразява мнение за правилност на обжалваното решение, поради и което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна И. Илиева, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е неправилно и предлага същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато като преписка на КЕВР за ново произнасяне. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Електроразпределение Север АД против Решение Ж-580/04.08.2021 г. на КЕВР, с което на дружеството са дадени задължителни указания в 14-дневен срок да изготви становище за условията и начина на присъединяване на фотоволтаична електрическа централа, с местонахождение: с. Куцина, общ. Полски Тръмбеж, УПИ I - 270, кв. 61, съгласно чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, или да проведе процедура по отказ за присъединяване, спазвайки изискванията на чл. 90 от Наредба 6 и мотивите на решението, както и в 7-дневен срок от изпълнение на указанията по т. 1 Електроразпределение Север АД да информира Комисията. С решението касационният жалбоподател е осъден да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 100 лв. От фактическа страна административният съд е приел, че производството пред КЕВР е образувано по жалба на И. Илиева, против Становище с изх. ПВИ-803/28.04.2021 г. на Електроразпределение Север АД, в което освен техническите параметри на условията за присъединяване, е записано, че присъединяването ще бъде възможно след изграждане на енергийни съоръжения съгласно одобрена инвестиционна програма за 2024 г., като е посочено, че същото е със срок на валидност от 6 месеца от датата на неговото издаване и служи за издаване на разрешение за строеж. КЕВР приела, че подадената И. Илиева жалба е основателна и следва да бъде уважена, поради което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. във връзка с чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕ Комисията дала на Електроразпределение Север АД задължителни указания за изпълнение, като и определила срок за това. При така установената от фактическа страна обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение Ж-580/04.08.2021 г. е законосъобразно. Постановено е от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Според съда КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби. Обосновано Комисията се е позовала на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ и реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подробно регламентиран в Глава пета, Раздел Втори на Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/. Посочено е, че съгласно чл. 87 от Наредбата лицето, което предвижда да изгражда обект за производство на електрическа енергия, отговарящ на условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, подава към оператора на съответната разпределителна мрежа писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, като то следва да е титуляр на право на собственост, друго вещно право или наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, както и да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. В конкретния случай И. Илиева е подала до Електроразпределение Север АД заявление за услуга, изразяваща се в искане за проучване на условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа, при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, на обект за производство на електрическа енергия ФЕЦ с мощност до 30 kW, но при разглеждане на подаденото заявление електроразпределителното дружеството е смесило института на отказ по чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 и този по издаване на становище по чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, като макар да е определило условията за присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа, всъщност е издало отказ по смисъла на чл. 90 от Наредба 6 посочвайки изрично, че присъединяването ще бъде възможно след изграждане на съоръжения съгласно одобрена инвестиционна програма за 2024 г. В заключение съдът посочил, че КЕВР правилно е уважила жалбата на И. Илиева срещу становището на електроразпределителното дружество, и съответно правилно е дала указания, които следва да се изпълнят в указания срок, поради и което жалбата на Електроразпределение Север АД против Решение Ж-580/04.08.2021 г. се явява неоснователна, на което и основание е отхвърлена. Обжалваното съдебно решение е правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неспазване на разпоредбите на приложимите законови норми. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Правилно административният съд е посочил, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. В настоящия случай, с изготвеното и предоставено Становище с изх. ПВИ-803/28.04.2021 г. от Електроразпределение Север АД, наред с определените условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа по реда на чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, е отказано по смисъла на чл. 90 от Наредба 6 на заявителя присъединяване на обекта в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация, като незаконосъобразно е посочен друг срок на присъединяване, който поставя потребителя в невъзможност да изпълни своите инвестиционни намерения, предвид краткия срок на валидност на становището. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки един производител и обект за производство, които отговорят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на законовите изисквания. Неоснователни са и доводите на касатора, че решението е в противоречие със съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са доводи, че съдът не е изложил мотиви и не е разгледал материалите по делото. Видно от изложените фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и в производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават неправилност на решението. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. С оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. От ответника И. Илиева не са претендирани разноски и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение