Решение № 204 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2009 г.

Решение № 204 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 954 от 31.08.2009 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на С. Ш. Д., ч. процесуалния му представител адв. В. Р. на решение № 87 от 06.03.2008 г. на Окръжен съд - С., постановено по гр. д. № 45/2008 г., потвърждаващо решение № 244 от 28.11.2007 г. по гр. д. № 138/2007 г. на Районен съд- Д., с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ от касатора за признаване за установено по отношение на ОСЗГ-Д. правото да му бъде възстановена собствеността върху земеделски залесили и самозалесили се земи, а именно нива от 18,9 дка в м. "Д" и ливада с площ от 5,5 дка в м. "Б". Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос свързан с преценката, относно кръга на годните писмени доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, т. е. релевантните доказателствени средства установяващи право на собственост. Ответниците по касационната жалба - О. Д., ОСЗГ-Д., Д. лесничейство - Д. и Р. у. на г. не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост, основание за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея в срока по чл. 283 ГПК. Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е, че описа за предадени земи от членовете-кооператори на ТКЗС с. З. за кооперативно стопанисване от 3.01.1951 г., установява внесените в ТКЗС земи от касатора С. Д. общо в размер на 23,5 дка, за които е признато право на парично обезщетение, но липсват други индивидуализиращи данни за внесената земя. Следователно не се отрича изцяло доказателствената сила на описа за предадени земи относно записаните на името на касатора земеделски земи, но се приема, че документът не съдържа индивидуализация на имотите, тъй като не сочи местоположението им и техните граници, което не позволява да се установи идентичност на описаните и конкретизирани в молбата уточнение имоти с имотите вписани в описа за предадени земи от членовете-кооператори на ТКЗС с. З. за кооперативно стопанисване от 3.01.1951 г. Освен това е отчетено и обстоятелството, че ищецът, сега касатор е заявил за възстановяване право на собственост с клетвена декларация на 76,4 дка земеделска земя и претенцията му е уважена. Предмет на доказване по иска с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е притежаване право на собственост върху имот, попадащ в приложното поле на закона и отнемането на този имот след 1944 г. въз основа на изброените в чл. 2 от същия актове. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона не посочва лимитивно доказателствата, с които може да се установява право на собственост от правоимащите по чл. 3 лица, а изброява примерно три групи допустими писмени доказателства. Законът изключва като доказателства за доказване правото на собственост писмените декларации на заявителя, свидетелски показания/но не и за установяване на граници/, протоколи за установяване"предмета на горското стопанство", издадени на основание чл. 22 от ЗГ от 1922 г. и по чл. 20 от ЗГ от 1925 г.. За да бъдат обаче възстановени горски терени, включени в държавен горски фонд, те следва да бъдат индивидуализирани с посочване на тяхното местонахождение по местности в конкретното землище, а така също и по граници, които да ги отграничават от останалите имоти. Тежестта на доказване на това обстоятелство е на ищцовата страна. Съобразявайки изложените доводи настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, валидно и допустимо. Релевираните касационни доводи са неоснователни. Доказателствата по делото са ценени задълбочено и всестранно. За да установи рамките на доказателствената сила на описа за предадени земи от членовете-кооператори на ТКЗС с. З. за кооперативно стопанисване от 3.01.1951 г. относно частния характер на претендираните горски земи, съдът е направил изводите си с оглед констатациите на изслушаната и надлежно приета по делото СТЕ. След като ищцовата страна, претендираща да и се признае правото по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ не е доказала съществения индивидуализиращ белег на установителния иск, а именно местонахождение по местности в конкретното землище на горските терени, а така също и по граници, които да ги отграничават от останалите имоти, т. е. тяхната идентичност, крайният извод в съдебното решение е обоснован и правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение