Решение № 6411 от 15.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Попова, против Решение 4005/15.06.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 11709/2021 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22220619003279-091-001/15.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в оспорената му част, потвърдена с Решение 1541/04.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 3050 лв. С доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание се представлява от пълномощника му юрк. Михайлова, която поддържа касационната жалба и заявените с нея искания по изложените основания. Представя списък на разноските. Ответницата по касационната жалба И. Панова, [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица]оспорва същата чрез пълномощника си адв. Костов. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представя списък на разноските, в който заявява искане за присъждането им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е РА Р-22220619003279-091-001/15.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, с който са установени следните задължения на ревизираното лице И. Панова: данък в размер на 351 лв. на основание чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г. върху доход, придобит от продажбата на недвижим имот в [населено място], община Костинброд, и лихва 149.87 лв.; данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ върху доходи от стопанска дейност като ЕТ за данъчните периоди от 2015 г. до 2018 г. вкл. в общ размер 27 942 лв. и лихва в общ размер 10 787.21 лв.; ДДС за данъчните периоди от м. август 2016 г. до м. май 2018 г. в общ размер 26 352.52 лв. и лихва в общ размер 11 382.15 лв. Констатирани са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК и на ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Според решаващия орган данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ДДС не е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За да отмени акта като материално незаконосъобразен, АССГ е приел, че от страна на приходните органи не е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (данни за укрити приходи) за всеки един от процесните данъчни периоди. Според него това е така, защото съгласно чл. 183 ГПК документите се представят в надлежно заверен от страната препис, а представените от Еконт Експрес ЕООД документи на оптичен носител не представляват и електронни документи по смисъла на чл. 184 ГПК във вр. с чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Съдът е изложил и допълнителни аргументи за това, че в хода на ревизионното производство не е доказан предметът на продажбите и кои лица са купувачи. Според мотивите на първоинстанционното решение мотиви с възражението срещу ревизионния доклад (РД) са представени договори за поръчка от 24.08.2015 г. с Екстрап (Xtrap) и от 12.10.2015 г. с Карол Текстил (Karol Tekstil), търговци, вписани в Търговския регистър на Република Турция, според които И. Панова се е задължила да намира клиенти, да води преговори и да сключва от свое име и за сметка на възложителите договори за покупко-продажба на дамски дрехи (панталони, ризи, блузи и рокли) с марките Xtrap и Karol Tekstil. Производителите Екстрап и Карол Текстил потвърждават, че тя е изпълнила изцяло задълженията си по договорите за поръчка. Изводът на съда е, че Панова не е придобила собствеността върху процесните стоки и не е получила доходи от продажбата им. Посочените документи не са обсъдени в ревизионния акт и в решението на директора на Дирекция ОДОП, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав намира за напълно необосновани и неправилни изводите на административния съд, направени въз основа на договори за поръчка между турските търговци и И. Панова, както и потвържденията от доверителите, тъй като тези договори и потвърждения не са представени нито с възражението против РД, нито с жалбата по административен ред, нито в съдебното производство. Поради тази причина не са обсъдени в РА и в решението на решаващия орган. Нещо повече в дадените писмени обяснения в хода на ревизията госпожа Панова не твърди, че е продавала дрехи с марките Xtrap и Karol Tekstil от името и за сметка на производителите. Твърди, че е получавала суми чрез пощенски парични преводи и наложени платежи от Еконт Експрес във връзка с продажбите на дрехи, собственост на Далас Джинс ЕООД и ИВ27 Фешън ЕООД. Сумите е отчитала с ПКО. Дрехите е рекламирала в интернет. Представени са 9 квитанции към ПКО за внесени суми в Далас Джинс ЕООД, както и описание в табличен вид на: сумите от продажби по месеци (общо 220 083 лв., от които 170 049 лв. чрез пощенски парични преводи; 27 152 лв. чрез преводи по банковата й сметка и 22 882 лв. чрез наложени платежи), частта от тях, която е в приход на ИВ27 Фешън ЕООД (25 421.70 лв.) и частта от тях, която е в приход на Далас Джинс ЕООД (148 384.30 лв.). Установените от приходните органи въз основа на представените от Еконт Експрес ЕООД данни за получени пощенски парични преводи и наложени платежи суми от ревизираното лице за същите периоди са в общ размер 186 222.50 лв. (стр. 6 и стр. 7 от РД), а в писмените обяснения лицето потвърждава получаването на сума в общ размер 192 931 лв. чрез пощенски парични преводи и наложени платежи. С така дадените писмени обяснения И. Панова признава неизгодния за нея факт, а именно че е получила посочените в РА суми от продажбата на дрехи, което обстоятелство неправилно не е взето предвид от АССГ. Вярно е, че в съдебното производство от Еконт Експрес ЕООД са представени в оригинал само част от ПКО, но нито един от тях не е оспорен с твърдения от страна на жалбоподателката, че е неавтентичен, тъй като не е подписан от нея. Във връзка с така дадените писмени обяснения, според които част от стоките, които И. Панова е продавала, са собственост на ИВ27 Фешън ЕООД и Далас Джинс ЕООД, е извършена насрещна проверка на двете дружества. Искането за представяне на писмени обяснения и документи е връчено по реда на чл. 32 ДОПК и такива не са били представени. Управител и представляващ ИВ27 Фешън ЕООД е самата И. Панова, а управител и представляващ Далас Джинс ЕООД е нейният баща. В качеството си на управител на ИВ27 Фешън ЕООД тя би следвало да разполага с документи на дружеството, чрез които да докаже твърденията си, че е продавала стоки, собственост на това дружество, и е отчитала приходите от продажбите им чрез ПКО. Въпреки указаната й доказателствена тежест по отношение твърдените от нея факти на основание чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК от нейна страна не е заявено искане на основание чл. 192, ал. 1 ГПК неучастващите в делото Далас Джинс ЕООД и дружествата, за които твърди, че са превозвали стоките от Турция за Далас Джинс ЕООД и ИВ27 Фешън ЕООД, да представят по делото намиращите се при тях ПКО за внасяне в касата на Далас Джинс ЕООД на суми в размер на 148 384.30 лв. от продажбите на техни стоки и товарителници за превоз на дрехи с получатели Далас Джинс ЕООД и ИВ27 Фешън ЕООД. Неправлно обаче приходните органи не са взели предвид представените с възражението против РА 9 броя квитанции към ПКО (л. 382 л. 383 от административната преписка), доказващи внасянето на суми в касата на Далас Джинс ЕООД от И. Панова с основание продажби по Еконт. Неправилно също така приходните органи не са съобразили при определянето на основата за облагане с пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК декларираната от лицето надценка при продажбата на стоките в размер на 50 % за определяне на разходите по придобиване на стоките. Същата не е опровергана чрез доказателства, установяващи надценка в друг размер, представени от други лица, упражняващи същата или подобна дейност съгласно чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК, а са определили разходи само в размер на 1 510.34 лв. за 2016 г. и 15 805.81 лв. за 2017 г. при установени приходи съответно в размер на 95 452 лв. за 2016 г. и 89 628 лв. за 2017 г. Изложеното по-горе обосновава следните изводи: В хода на ревизионното производство приходните органи са доказали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, позволяващи им да определят основата за облагане с данък върху доходите от дейност като ЕТ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Правилно са приели, че ревизираното лице е осъществявало търговска дейност, макар и без регистрация като ЕТ, и доходите му от тази дейност се облагат на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Правилно е също така и позоваването от тяхна страна на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС в приложимата редакция във връзка с достигнат оборот от 50 000 лв. за период, не по.малък от 12 месеца. При определянето на този период обаче, както и на основата за облагане с ДДС, те е следвало да съобразят квитанциите към ПКО, доказващи получени приходи от продажби на стоки чрез Еконт от Далас Джинс ЕООД, а не от И. Панова, а при определянето на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ да вземат предвид освен тези квитанции, но и декларираната от лицето надценка в размер на 50 % при определянето на разходите за придобиването им, наред с установените от тях разходи в размер на 1 510.34 лв. за 2016 г. и 15 805.81 лв. за 2017 г. Тези нарушения не представляват съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на РА, а е следвало да бъдат преодолени от съда чрез назначаването на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) по реда на чл. 171, ал. 2 АПК. По тези съображения решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за данък върху доходи от стопанска дейност като ЕТ за данъчните периоди от 2015 г. до 2018 г. вкл. в общ размер 27 942 лв. и лихва в общ размер 10 787.21 лв. и ДДС за данъчните периоди от м. август 2016 г. до м. май 2018 г. в общ размер 26 352.52 лв. и лихва в общ размер 11 382.15 лв., и делото да се върне за ново разглеждане от същия съд за назначаване на ССЕ със задачи да определи период и размер на дължим ДДС и лихви за забава като вземе предвид установените в хода на ревизията облагаеми доставки, но изключи от тях тези, във връзка с които са представени деветте квитанции, както и да определи основата за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ като вземе предвид тези квитанции, и разходите, доказани в размер на 1 510.34 лв. за 2016 г. и 15 805.81 лв. за 2017 г., както и разходите за придобиването на стоките, съответни на посочената от лицето надценка при продажбата им в размер на 50 %. Решението следва да се отмени и в частта му, в която е отменен РА относно установения с него данък върху дохода от продажба на недвижимия имот, поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страните за присъждане на разноски за касационното производство следва да се произнесе съдът, който повторно ще разгледа делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение