Решение № 9636 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2019 г.

Решение № 9636 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. детински от [населено място] срещу решение № 1870 от 08.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1101 от 2019 г. по описа на Административен съд - П. Касационният жалбоподател твърди неправилност неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да се произнесе съгласно правомощията си по чл. 221 и / или 222 от АПК. Ответникът, Национален осигурителен институт - гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. Г. Н., в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд -П. е отхвърлил предявените от Г. детински от [населено място] искови претенции срещу НОИ – С. за присъждане на обезщетение в размер на общо 36 404, 47 лв главница и 10 364, 42 лв закъснителна лихва, представляващи обезвреда за причинените му имуществени вреди, настъпили от действия/бездействия на длъжностни лица –служители на ответното юридическо лице за периода 01.02.2014 г. – 31.10.2018 г., както и законна лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлил и искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски пред първата съдебна инстанция. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след подробно обсъждане на всички, приети по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел, че по делото безспорно е установено обстоятелството, че с Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № ПР-30/08.01.2014 г. на пенсионния орган при РУСО- гр. П. отпуснатата на ищеца с Разпореждане № 190/24.04.2000 г. /ведно с последващите го такива по осъвременяване размера й/ пенсия е отменено и е отказано отпускането на лична пенсия на ищеца за осигурителен стаж и възраст. Цитираното по-горе разпореждане № [ЕГН] по Протокол № ПР-30/08.01.2014 г. е влязло в сила след обжалването му на всички, разписани в КСО, административна и съдебни инстанции /последната – Решение № 13958/21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 3045/2015 г. по описа на ВАС, шесто отделение. / С разпореждане № [ЕГН] по Протокол № Ра-19 от 09.01.2014 г. същият пенсионен орган, базирайки се на разпореждането по Протокол № ПР-30/08.01.2014 г., е разпоредил Г. детински да възстанови неправилно изплатената му сума в размер на 98 372, 40 лв, от които: главница за периода от 01.01.2004 г. до 31.01.2014 г. в размер на 54 036. 87 лв и лихва в размер на 44 335. 53 лв, начислена към 09.01.2014 г. Цитираното по-горе разпореждане на пенсионния орган при РУСО- гр. П. от 09.01.2014 г. е отменено след атакуването му по административен и съдебен ред с окончателно съдебно решение № 11095/25.09.2017 г., постановено по адм. д. № 1339/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение. Исковата претенция на ищеца по първоначалната искова молба се основава на отмененото като незаконосъобразно разпореждане № [ЕГН] по Протокол № Ра-19 от 09.01.2014 г., издадено от пенсионния орган при РУСО- П. След оставяне на исковата молба без движение, с последваща уточнителна молба от 09.05.2015 г. ищецът е посочил, че претендира обезщетение за вреди не от отмененото като незаконосъобразно разпореждане на пенсионния орган от 09.01.2014 г., а от незаконосъобразните фактически действия /бездействия на пенсионния орган, изразяващи се в неполагане на грижи за съхранението и от загубването на пенсионното досие на ищеца, генерирано през 2000 г. Въз основа на тези фактически установявания, административният съд е приел, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на НОИ за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не се установява наличието на твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо действие/бездействие, от което се претендират вредите. Базирайки се на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, както и на разпоредбата на чл. 347 от Кодекса на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, АС- П. е заключил, че пенсионните органи не са длъжни по закон да съхраняват трудовата книжка или другите оригинални документи, подадени от гражданина с цел определяне правото му на пенсия и размера на дължимата такава. Според съда, за да е налице фактическо бездействие, е необходимо наличието на изрична правна норма, която императивно да разпорежда извършването на конкретно фактическо действие, като правопораждащият факт за фактическото действие следва да е самата правна норма. При липсата на такава норма, разпореждаща в случая съхраняване от страна на пенсионния орган на всички, представени от заявителя оригинални документи, на база които му е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие по неопазване и несъхраняване на тези документи като елемент от оригиналната пенсионна преписка. Отделно от гореизложеното АС- П. е приел, че не е налице и причинно-следствена връзка между твърдените незаконосъобразни фактически действия/бездействия и претендираните вреди, доколкото изгубването на оригиналното пенсионно досие на детински не го лишава от възможността наново да събере от осигурителите си необходимите оригинални документи, удостоверяващи пенсионните му права – от една страна, а – от друга страна –при липсата на възможност за повторно снабдяване с оригиналните документи –УП-3, не го лишава от възможността да установи пенсионните си права по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се докаже, че е налице незаконосъобразно бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с обявеното за незаконосъобразно бездействие. При липсата на който и да е от трите елемента на фактическия състав на визираната норма, не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изискванията на специалния закон в случая не са налице. Обосновани са изводите на административния съд за липса на поне две от задължително изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на НОИ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо действие/ бездействие, не е налице е причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и изгубването / несъхраняването на оригиналните документи в пенсионното досие на детински, на база които му е признато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2000, съответно –му е отпусната пенсия. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите в тази връзка доводи на АС-П., не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към мотивите на първоинстанционния съд с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предвид разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 2019 г. / във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът по касация, въпреки своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на касация, няма право на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,