Решение № 7035 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13839/2010 г.

Решение № 7035 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13839/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "Нефт Експрес Груп" ЕООД, гара Лъкатник, чрез упълномощения адв. Илия Бобев касационна жалба срещу Решение № 2801 от 13.08.2010 г. на Административен съд - София - град, Първо отделение, 18-ти състав, постановено по адм. д. № 1576/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2300-900178/18.09.2009 г., издаден от Кирил Игнатов Николов - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София област, потвърден с Решение № 20/08.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения, поради които незаконосъобразно органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 70, ал. 5 от същия закон. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - чрез процесуалният си представител я оспорва. Претендира потвърждаване на оспорваното решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е Ревизионен акт (РА) № 2300-900178/18.09.2009 г., издаден от Кирил Игнатов Николов - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София област, потвърден с Решение № 20/08.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП, с което е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с ал. 6 от ЗДДС в размер на 105596.26 лв. и лихви в размер на 12014.59 лв. по фактури, издадени от "Контакт-72" ЕООД с предмет на доставките продажба на гориво. На дружеството са извършени ревизии по ЗДДС за данъчни периоди от датата на регистрацията по ЗДДС до датата на дерегистрация, за резултатите от които са издадени РА № 110800171/02.09.2008 г. за периода 01.03.2008 г. - 29.04.2008 г. и РА 110800255/31.10.2008 г. за ревизирани периоди 21.09.2007 г. - 29.02.2008 г., при които са установени данъчни задължения. Съдът не е обсъдил факта, че по отношение на прекия доставчик за период, съвпадащ с ревизирания по настоящото производство, е издаден PA, с който са определени данъчни задължения. С този ревизионен акт практически са били признати извършените облагаеми доставки, включително и тези към контрагент "Нефт експрес груп" ЕООД. Безспорно е установено, че по отношение на прекия доставчик са извършени две ревизии, обхващащи и периода на ревизията, приключила с издаването на обжалвания Ревизионен акт. Безспорно е, също така, че тези ревизии не са установили наличието на основания за корекции по отношение на начисления данък добавена стойност от прекия доставчик. Не са били обсъдени заключенията на назначеното вещо лице, което категорично потвърждава факта на начисляването на ДДС по предвидения за това законов ред. Извършената съдебна експертиза оборва направените в хода на ревизионното производство констатации, свързани както с техническата, така и с кадровата обезпеченост на доставките, на получените облагаеми доставки, с редовността и правилността на воденото счетоводство, както от страна на ревизираното лице жалбоподател, така и на неговия пряк доставчик. Експертното заключение не е обсъдено, и не е кредитирано. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че стоките - обект на процесните облагаеми доставки, са били транспортирани със средства на получателя и са били съхранявани в негова складова база. Наличието на технически и технологичен капацитет за това е безспорно, с оглед резултатите от извършена инвентаризация. Доказано е по безспорен начин, че количеството на получените стоки съответства напълно на количеството на реализираните такива, чрез извършването на облагаеми доставки. Установено е, че стоката предмет на доставките е транспортирана със средства на купувача и е била складирана в цистерни, специално пригодени за целта. Дружеството - жалбоподател разполага с необходимия търговски обект, от който се извършва и реализацията на закупената стока. В хода на извършените проверки е било установено, че ревизираното лице разполага както със склад, така и с офис, материална бази, персонал. Установено е, че в базата на предприятието са извършени подобрения, доказващи наличието на работещо предприятие. Неправилна е преценката относно характера на дейността на прекия доставчик. Неговата роля е посредническа. Прекият доставчик е представил изисканите документи и всички доказателства, свързани с реалното начисляване на ДДС. Несъотносими към правния спор са разсъжденията в касационната жалба за отговорността по чл. 177, ал. 1, във вр. с ал. 2 и ал. 3 ЗДДС, тъй като тази правна норма е неприложима в правния спор. Данъчният орган е издал РА на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Несъотносими са разсъжденията за валидността на РА при наличие на предходен АПВ, тъй като по делото не са представени такива за процесния период, издавани на жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо "А" отделение, следва изводът, че представените доказателства, при това още в хода на ревизията, доказват транспортирането и предаването на стоките от прекия доставчик на дружеството-жалбоподател; извършеното плащане от получателя на доставчика на сумите по фактурите (основа и ДДС), завеждането на стоките по стоковата сметка на получателя и последващата й реализация, както и обстоятелството, че прекият доставчик е разполагал с тези стоки и е бил в състояние да прехвърли собствеността върху тях на жалбоподателя. Непредставянето от страна на прекия доставчик на доказателства за това, че разполага с ДМА, квалифициран персонал и търговски обект, с оглед вида на стоките, не може да обоснове липсата на реалност, както неправилно са приели органът по приходите и съдът. Същото се отнася и до непредставянето на доказателства от предходния доставчик за транспортирането на стоките до неговия получател, наличие на търговски обект и нает персонал. След като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. В разпоредбите на ЗДДС касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Следва да се отбележи, че в случая не е доказано наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, в който е регламентирана отговорността на ревизирано лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице. В случая изобщо не се касае до невнесен данък от друго регистрирано лице, а освен това органите по приходите не са посочили тази разпоредба като правно основание за отказа на данъчен кредит. По изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките между прекия доставчик и жалбоподателя по процесните фактури и е налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Затова, като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. При този изход на делото на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените от него за производството пред АС разноски, представляващи: 75 лв. държавни такси, адвокатско възнаграждение - 23520 лв. и депозити за вещи лица в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение