Решение № 588 от 6.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 667/2010 г.

Решение № 588 от 6.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 667/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия К. А. Атакува се в санкционната част въззивно решение № 176 от 17.05.2010 г. по ВНОХД № 251/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 112 от 22.03.2010 г. по НОХД № 450/2010 г. по описа на Софийски градски съд. Визира се явната несправедливост на наложеното наказание, като касационно основание. Иска се намаляването му по размер. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид соченото основание, атакувания съдебен акт и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда К. А. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. 198, ал. 1, пр. 1 НК, като на осн. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца. С атакуваната част на въззивното решение наказанието е намалено на ЧЕТИРИ години. Процесуалното поведение на подсъдимия, направеното самопризнание и изразеното съжаление за извършеното при условията на производство по реда на гл. ХХVII НПК са довели до смекчена наказателна отговорност по реда на чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Липсата на признаване на вината на досъдебното производство и формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което А. е признал фактите в обвинителния акт, са изцяло в обхвата на ТР № 1/2009 г. по н. д. № 1/08 г. на ВКС. Сочените от защитата обстоятелства не трябва да се интерпретират допълнително като смекчаващи такива при индивидуализацията на санкцията, тъй като тяхната благоприятна последица е предопределена от закона. С оглед възприетите фактическите обстоятелства по делото, размерът на предмета на престъплението не е в състояние да доведе до занижаване на наложеното наказание, тъй като е извън субективната преценка на дееца. А. със сила е отнел чантата на пострадалата, без предварително да е бил наясно със стойността на отнетите вещи. Здравословното състояние на жалбоподателя в значителна степен е взето предвид при определяне на наказанието му от предходните инстанции, като правилно е оценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Общата преценка от настоящата инстанция по отношение на наложеното наказание на А. е, че то е справедливо и отговаря на целите на чл. 36 НК. При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,