Решение № 9914 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4252/2010 г.

Решение № 9914 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4252/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решението от 14.01.2010 г. по адм. д. № 7716 от 2009 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на "Форест продукт" ЕООД - Кюстендил против решение № 1150 от 21.08. 2009 г. на директора на Дирекция "ОИУ" - София и потвърдения с него ревизионен акт № 100900003 от 26.03.2009 г. на директора по приходите в ТД на НАП - Кюстендил в частта, с която на дружеството са определени задължения за осигурителни вноски за 2006, 2007 и 2008 г. - вноски за ДОО в размер 6 241,49 лв., вноски за ДЗПО в размер 1 119,15 лв., вноски за фонд ГВРС в размер на 117,19 лв., вноски за ЗО в размер на 1 516,24 лв. - и лихви за забава обща за вноски в размер на 2 282, 20 лв. лв. Против това решение на административния съд "Форест продукт" ЕООД е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд след като е извършил анализ на съдържанието на договорите, с които е договорено предоставянето на работна сила през определено работно време, на определено работно място и при спазване на трудова дисциплина, е приел за установено, че са налице законови основания за осигуряване за всички осигурителни случаи на лицата, изпълняващи строителни работи на сградата "Нина Ричи" в Банско, построена по стопански начин от "Форест продукт" ЕООД /касатор в това производство/. Също така е прието, че основанието за обществено и здравно осигуряване следва да се преценява не според наименованието на договорите, а според на предмета им. Това становище на административния съд е правилно. Изложените в касационната жалба съображения за нарушения на разпоредбата на чл. 405а КТ се преценяват като неоснователни с оглед клаузите на сключените договори, които обективират предпоставките за приложение на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. На задължително държавно обществено осигуряване на това основание подлежат всички работници и служители, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й. От данните по делото е установено, че различни лица през посоченото време са били работници на строителния обект на касатора в Банско, непрекъснато с трудово възнаграждение. Счита се, че създадените отношения между строителните работници и касатора, на чийто обект са изпълнявали различни строителни дейности редовно, непрекъснато, срещу трудово възнаграждение, не са на база на договора за изработка, а на трудовия договор. Действително тези два договора са твърди близки по своето естество. И при двата договора едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. Въпреки голямото сходство все пак между тях съществува известна разлика. Предмет на задължението по трудовия договор е работна сила, когато при договора за изработка изпълнителят на работата дължи готово произведение, трудов резултат. В случая строителните работници са престирали работна сила - всеки ден са изпълнявали строителни дейности на определен обект срещу определено месечно възнаграждение. Тук не става въпрос за поето задължение да изработят нещо съгласно поръчката на другата страна. Тяхното задължение е било ежедневно при спазване на известна трудова дисциплина - не когато пожелаят през денонощието, а в рамките на определено работно време и на определено място на работа. Очевидно е, че строителните работници са се намирали в трудоводоговорни отношение с касатора и административният съд като е приел същото, не е допуснал никакво нарушение на закона. При това положение наличието на фактическите предпоставки за прилагане на основанията за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО е доказано със сключените писмени договори, с оглед на което обявяването на договорите за трудови по специалния административен ред на чл. 405а КТ е без правно значение за определяне на задълженията за осигурителни вноски. Противно на това, което се поддържа в касационната жалба, ревизионният акт е мотивиран - той съдържа не само законните текстове, въз основа на които са определени осигурителните и здравни вноски, съдържа и фактите, на които се основава данъчният орган, даващи основание да внасяне на тези вноски. Освен това, от ревизионният акт е видно, че той е издаден въз основа на съображенията в ревизионния доклад. В тези случай, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ /доклад, предложение, мнение и др. под./ на помощни органи, които административният орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,