Решение № 9440 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. И., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Гонев, против Решение 14231 от 25.04.2025г., постановено по дело 2907/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1910/25.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът инвокира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на АССГ, че по отношение на кандидата не са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на Държавна агенция за бежанците. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк. Кръстева, оспорва нейната основателност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Хасково е била законосъобразността на Решение 1910/25.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на М. А. И., му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административенят съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: В проведеното на 18.11.2024г. интервю М. А. И. заявява, че е напуснал родината си Сирия през 2012 година легално и се е установил в Ливан, като през последните 13 години е живял там, има семейство- жена и 4 деца, които също живеят в Ливан, получил е документ в Ливан за това, че е бежанец, както и неговото семейство е имало такива документи. Посочва, че е на 18.10.2024г. е пристигнал в България, с положена в паспорта си виза от посолството в гр. Бейрут. 5 месеца преди датата на интервюто се е завърнал нелегално в Сирия , но домът му бил разрушен, а родителите му са починали, в гр. Дараа, където живеят двете му сестри постоянно има проблеми между свободната армия и групировката Хизбула. Обосновава молбата си за международна закрила поради положение на несигурност и икономическата криза. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия и в Ливан. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е формирал извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл.8 ЗУБ. Според съда няма основания да се приеме, че молителят е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Липсват и обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Най-сетне адмимистративният съд е счел, че обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна, но същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на АССГ досежно липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чужедстранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Касаторът твърди, че не бил призован към военна служба, не е ставал и свидетел на военни действия, а е заминал за Ливан след като е отбил военната си служба. Мотивирано административният съд е счел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства М. А. И. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. За последното свидетелстват справки от 08.04.2025г.за ситуацията в Сирия от Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС и ангажираната пред касационната инстанция справка вх. МД-02-483/10.09.2025г. От приложената Справка за ситуацията в Ливан от Дирекция Международна дейност към ДАБ е видно,че въпреки наличието на инциденти и напрежение вследствие на ескалацията на конфликта между Израел и Ливан през месец септември 2024 година в страната не е налице въоръжен конфликт, като на 27 ноември 2024 година е обявено примирие. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответстие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За кандидата липсват предпоставки за предоставянето на статут по чл. 9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, доколкото търсещият закрила не се позовава на причини от хуманитарен характер. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т. е. хуманитарен статут. Или в обобщение, верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на oсмо отделение,