Решение № 1417 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10910/2010 г.

Решение № 1417 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10910/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Сливен срещу решение № 101 от 28.06.2010 г. по адм. дело № 113/2010 г. на Административен съд - гр. Сливен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Между страните не се спори, че Мария Василева Сименова от гр. Сливен на 03.01.2010 г. е претърпяла битова злополука, в резултат на която е получила счупвания (фрактури) на кости на двете си ръце (в областта на дясна лакътна става и на лява гривнена става), за чието лечение (оперативно наместване на счупената кост при дясната лакътна става с поставяне на плака и винт) е заплатила общо 1832,58 лв. и това представлява инцидентно възникнала здравна потребност по смисъла на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Спорът между страните е по въпроса има ли право Мария Василева Сименова да получи еднократна социална помощ по чл. 16 ППЗСП за задоволяване на тази инцидентно възникнала здравна потребност. Със заповед № 2583 от 10.03.2010 г. касационният жалбоподател е отказал да отпусне такава помощ с лаконичните мотиви "лицето има доходи, с които да покрие инцидентно възникналата нужда". Тази заповед е основана на социален доклад, в който изготвилият го социален работник след като е направил констатациите, че Мария Василева Сименова работи в РИОКОЗ, че за м. декември 2009 г. е получила трудово възнаграждение в размер на 721,08 лв., а освен това получава и наследствена пенсия в размер на 166,71 лв. месечно, че живее в собствено тристайно жилище заедно с възрастния си баща, който също получава пенсия и добавка, които са общо в размер на 685,78 лв., е направил предложение по молбата на Мария Василева Сименова за еднократна социална помощ да бъде издаден отказ "тъй като лицето има доходи, с които да покрие взетите в заем пари за заплащане на мед. разходи". С посоченото по-горе решение Сливенският административен съд е отменил отказа (заповед № 2583 от 10.03.2010 г.) на касационния жалбоподател и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил делото като преписка на този административен орган "за произнасяне по направеното искане от Мария Василева Сименова - определяне на еднократно парично обезщетение по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП при спазване на дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона". За да постанови този резултат административният съд е приел, че "административният орган е постановил необоснован и процесуално незаконосъобразен акт, тъй като не се е съобразил с реалния доход, който лицето има и сумата, която е следвало да заплати за извършената операция", "изобщо не е обсъдил в процесния административен акт защо счита, че лицето има достатъчно доходи за задоволяване на инцидентно възникналата нужда" и "е направил собствен прочит на обстоятелствата визирани в социалния доклад без същите да са подкрепени със съответните документи, с което е нарушил правилото на чл. 35 АПК, че административен акт се издава след пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая". Сливенският административен съд е приел и че подробният анализ на всички представени по делото документи налага извода, че са налице предпоставките по чл. 16 ППЗСП и в този случай е следвало да бъде предоставена еднократна помощ, чието предназначение е да се преодолее внезапно възникналата потребност. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита решението на Сливенския административен съд за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Право на социално подпомагане имат българските граждани, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности - чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Правото на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности е вид право на социално подпомагане, поради което освен съответната инцидентно възникнала потребност, следва да са налице и предпоставките, посочени в чл. 2, ал. 3 ЗСП, за правото на социално подпомагане въобще. С подадената от нея молба - декларация по чл. 26, ал. 1 ППЗСП Мария Василева Сименова е заявила претендираното от нея право на социално подпомагане и в частност - право на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. По направеното от нея искане за социална помощ е проведена анкета, при която социалният работник е взел предвид констатираните от него обстоятелства, отнасящи се до възможността на Мария Василева Сименова за самоиздръжка и помощ от лица, задължени по закон да й осигуряват издръжка (чл. 27, ал. 6 ППЗСП) и е направил предложение за отказ (чл. 27, ал. 7 ППЗСП). Този социален доклад не е правно нищо, а е доказателствено средство, защото съдържа данни, свързани с факти и обстоятелства от значение за претендираното от Мария Василева Сименова право на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Затова като е основал издадената от него заповед на този социален доклад и на съдържащите се в него данни за възможността на Мария Василева Сименова за самоиздръжка и помощ от лица, задължени по закон да й осигуряват издръжка, касационният жалбоподател не е нарушил никакво административнопроизводствено правило. Реалният доход на Мария Василева Сименова не е удостовереното от нея обезщетение за временна неработоспособност, изплатено й за м. януари 2010 г. от работодателя (неразбираемо е защо нито директорът на ДСП, нито съда са поискали декларация за размера на полученото от държавното обществено осигуряване за същия месец парично обезщетение за временна неработоспособност - § 1, ал. 1, т. 9, б. "и" ДР на ППЗСП). Реалният доход на Мария Василева Сименова е уговореното с работодателя РИОКОЗ месечно трудово възнаграждение, увеличено с евентуални допълнителни плащания и с размера на получаваната от нея наследствена пенсия. Разбира се, за времето на неработоспособността, причинена от битовата злополука, този доход ще бъде различен и ще се изразява в сумата на получаваното от държавното обществено осигуряване парично обезщетение за временна неработоспособност и получаваната наследствена пенсия. За този период от време, ако намаленият реален доход е недостатъчен за самоиздръжка, Мария Василева Сименова има право на издръжка от своите деца, а ако те нямат възможност да дават издръжка, бащата на Мария Василева Сименова е длъжен да й дава издръжка като лице от следващ ред по смисъла на чл. 140, ал. 2 от Семейния кодекс - чл. 11, ал. 2 ЗСП във връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс. Всички тези обстоятелства са релевантни за разрешаването на правния спор, заявен пред Сливенския административен съд, но са останали неизяснени поради неправилното разбиране на този съд, че в тежест на касационния жалбоподател (и. д. директор на ДСП - Сливен) е да ги установи. Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му - чл. 170, ал. 2 АПК. В процесния случай това правило следва да се разбира така: когато директорът на ДСП е издал отказ да отпусне исканата социална помощ, в тежест на лицето, което иска помощта, е да установи, че са налице или че са били налице (към датата на отказа) условията за отпускане на исканата от него социална помощ. Т. е. в процесния случай задължение на Мария Василева Сименова е да установи, че поради здравни, възрастови, социални и други независещи от нея причини не може сама чрез реално получаваните от нея доходи и с помощта на задължените по закон да я издържат лица да осигури необходимите средства за погасяване на паричното задължение, което е поела, за да заплати направената й операция. При преценката на възможността за самоиздръжка, респ. на възможността на децата или бащата да дават издръжка на Мария Василева Сименова, следва да се прави разлика между месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП и еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, защото за месечната помощ по чл. 9 ППЗСП релевантен е доходът на лицето за предходния месец, но за еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП преценката следва да бъде въобще за възможността на лицето само или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на основните си жизнени потребности. При тази преценка като база за сравнение могат да бъдат използвани данните за средните финансови възможности на лицата, търсещи социално подпомагане в района на ДСП - Сливен; данните, публикувани от Националния статистически институт за средната работна заплата за страната за 2010 г. (638 лв.) и ако има данни за средната работна заплата в гр. Сливен; за т. нар. "праг на бедност" (който според правителството е в размер на 211 лв. за 2010 г., а според българските синдикати трябва да бъде определен на не по-малко от 250 - 300 лв.) и т. н. Преценката дали оспореният отказ на касационния жалбоподател е законосъобразен задължително включва и проверка (изясняване на въпроса) дали е обоснован направеният от социалния работник краен извод, че "лицето има доходи, с които да покрие взетите в заем пари за заплащане на мед. разходи". По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като делото не може да бъде решено при наличните писмени доказателства (чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК), то следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенския административен съд. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,