Решение № 9868 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2018 г.

Решение № 9868 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 от АПК и е образувано по касационна жалба на директора на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) на МВР против решение № 1518/8.03.2018 г., постановено по адм. д. № 12000/2017 г. от Административен съд София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – А. Малакова чрез адв. Ангелов оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменя заповед № 513 з-6815/27.09.2017 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 (дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност), във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 (неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители) от Закона за Министерството на вътрешните работи на главен инспектор А. Малакова (главен разследващ полицай) началник на сектор "Разследване" в 04 РУ на СДВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, съобразно правомощието на директора на СД на МВР по чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, при спазени срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, произнесена е без допуснати нарушения на административната процедура, но при допуснато нарушение на формата на акта и на материалния закон, изразяващо се в произнасяне на административния акт при липса на материалноправното основание за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като поведението на служителя не обективира фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 от АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение касаторът излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от решаващия състав на АССГ поради приетата от него незаконосъобразност на административния акт. Съдът постановява законосъобразни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Основното оплакване на жалбоподателя, че извършеното нарушение на служебната дисциплина от А. Малакова е доказано несъмнено от приобщените към административната преписка доказателства е неоснователно. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че ответникът по касация не допуска нарушение на служебната дисциплина във връзка с инициативата й в качеството й на началник на сектор "Разследване" в 04 РУ на СДВР и в последствие съгласуване на предложение № 228 р-20501/15.11.2016 г. по описа на районното управление, за определяне на 0 (нула) на сто от сумата 140 лв. за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на служителя инспектор К. Иванов-старши разследващ полицай в група РКП към сектор "Разследване" на 04 РУ при СДВР. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности. Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по този текст се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, видно от чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в относимата към спора редакция на ДВ бр. 53/2014 г. Първоинстанционният съд обсъжда служебно известната заповед № 8121 з-671/9.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични дейности, условията и реда за неговото изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и стига до правилния извод, че действията на наказаната служителка не обективират вменените и нарушения. На първо място –предвид йерархичното и място в структурата на 04 РУ на СДВР и свързаните с него правомощия по издаване на акт за определяне на допълнително възнаграждение, които са само подготвителни, и на следващо място- предвид процедурата и обжалваемостта на крайния акт, който се произнася от ръководителите на съответната структура по чл. 37 от ЗМВР, сред които не е служителката. Допълнителен аргумент към законосъобразните изводи на административния съд е обстоятелството, че в цитираната по-горе заповед не е посочен минимален, а само максимален процент от сумата 140 лв. на размера на допълнителните възнаграждения, следователно инициативата и съгласуването на предложението от страна на началник сектор Малакова на инспектор К. Иванов-старши разследващ полицай в група РКП към сектор "Разследване" на 04 РУ на СДВР да бъде определено на 0 (нула) на сто от сумата 140 лв. не е в противоречие нито със закона, нито с издадената въз основа на него заповед на министъра на вътрешните работи. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора на ответницата по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от Столична дирекция на вътрешните работи при МВР. Воден от горното, ВАС, пето отделение