Решение № 4913 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 824/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие (ДФЗ) - гр. София, подадена чрез пълномощник гл. юрк. Цонева, против решение 3547 от 15.11.2024 г., постановено по адм. д. 782/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на АС за материална незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо с доводи, че ДФЗ е обвързан с данните, предоставени му от МЗХ, относно регистрираните правни основания за заявяване на площите и няма задължения да извършва самостоятелни проверки, дали заявените парцели са допустими с регистрирано правно основание. По подробно развити съображения в касационната жалба, претендира отмяна на съдебно решение и отхвърляне на жалбата, както и разноски за настоящата инстанция за държавна такса и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Агрокрафт" ЕООД в писмен отговор по делото, чрез адв. А. Чокойски оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено по жалба на Агрокрафт ЕООД, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. 02-040-2600/773 от 14.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие РА, гр. София, в частите му, в които е отказана оторизация по СЕПП за сумата над 20 247,37 лв., за извършеното намаление по СПП със сумата 3,66 лв. и за определеното намаление по ЗДП за разликата над 12 731,01 лв., съгласно отразеното в колона 3 на таблица 1 от уведомителното писмо, както и за наложените санкции за бъдещи плащания по чл. 19а на Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 по СЕПП в размер на 36 390,90лв. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението в 30 дневен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат, съдът е извел извод, че УП макар и издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържание на реквизити по чл.59, ал.2 АПК и при липсата на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на материалния закон. Предвид посоченото в УП и становище на ответника от 15.01.2024г., съдът е счел, че отказа за подпомагане по СЕПП и ЗДП е на две основания: 1.наличие на застъпени площи от повече от един кандидат за подпомагане и 2. наличие на заявени площи, поподащи извън ССПДП за 2021г. Съдът е кредитирал заключението на изготвената СТЕ и изводите му, че за част от заявените от жалбоподателя парцели по схемите СЕПП и ЗДП за 2021г. е налице застъпване на заявени парцели от дурги 13 кандидати и тези застъпвания не са решени в полза на "Агрокрафт" ЕООД, т.е двойно заявените парцели са приети за недопустими за подпомагане и за тях не е предоставена субсидия. Обсъдил е подробно представените по делото заповеди на директора на ОД "Земеделие" - Велико Търново за служебно разпределение на масиви по чл.37в, ал.3 ЗСПЗЗ в с. Родина и гр. Златарица за стопанската 2020/2021г., постановените съдебни актове за спиране на тяхното изпълнение, както и влезли в сила решения по спора, като е стигнал до извод, че разпределението по силата на двете заповеди не е произвело действие за страните по делото и ответникът е следвало да се съобрази с прогласеното за нищожно служебно разпределение на масиви в двете землища. Приел е, че правилно жалбоподателят е декларирал площите в с. Родина и гр. Златарица, за които реално е имал право на ползване по силата на сключени договори с трети лица, а останалите 13 кандидати некоректно са заявили площи на основание заповедите за служебно разпределение на парцелите. По тези съображения е приел за опровергано основанието за отказ за финансиране - двойно заявяване на площи и неправилно според АС, пощта от 222.29ха е приета за недопустима и изключена от допустимата за подпомагане площ по двете схеми. Предвид приетите от съда годни правни основания за ползване на площите от жалбоподателя, съдът е счел и за неправилно наложени санкции за бъдещ период на основание чл.19а от Делегиран регламент (ЕС 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 като е отменил акта и в тази част като незаконосъборазен. Решението в обжалваната му част е правилно, но при следните коригиращи и допълващи мотиви. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган и в предвидената писмена форма. Неправилно обаче съдът е счел, че писмото е мотивирано и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Оспореният пред АС - Велико Търново административният акт не отговаря на изискванията на т. 4 от цитираната разпоредба и не съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо изх. 02-040 - 2600/773 от 14.01.2023 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2021. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират пет различни и възможни хипотези за намаление на субсидията и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези е приел органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от заявителя сума по съответните схеми защо и как е достигнато до извода, че на същата следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Причината за намаляването на исканата субсидия е посочена в хода на съдебното производство със становище 02-190-2600/773#2 от 15.01.2024г. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче конкретни съображения за извършените намаления не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Недопустимо е волята на административния орган да се изяснява и установява от съда в хода на съдебното производство, включително и с назначаването на експертизи или други доказателства и доказателствени средства тъй като липсата на мотиви в оспорения акт нарушава правото на защита на заявителя. Фактическите и правни основания, следва да се съдържат в акта, за да представляват мотиви за издаването му и за да е разбираема и ясна волята на органа, с оглед защитата правата и интересите на засегнатото лице, както и за да бъде осъществен контрол за законосъобразност от съда. Недопустимо е допълване на мотивите на издадения акт, както от съда така и от органа във фазата на съдебното производство. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК и съдът неправилно е разгледал спора на останалите основания по чл.146 АПК, включително за материалната му законосъобразност. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира решението за правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Относно разпореденото от АС - Велико Търново връщане на делото като преписка на административния орган при съобразяване с мотивите на решението и изложените в настоящото решение, при новото произнасяне заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", следва да издаде уведомително писмо, което да отговаря на изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание, като изложи конкретни фактически и правни основания по всяка една от заявените схеми/мерки от "Агрокрафт" ЕООД със заявление за подпомагане за 2021г. с УИН [номер] в отменената от съда част. С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1 200 лв. Възражението за прекомерност, настоящият съдебен състав намира за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адв. Чокойски е изготвил единствено отговор на касационната жалба, без осъществено процесуално представителство и при съобразяване с разпоредбата чл.9, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение