Решение № 16595 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1302/2012 г.

Решение № 16595 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1302/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Екострой Метал" ЕООД - гр. Златоград чрез управителя Стефан Кехайов срещу решение № 1764/1.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1003/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2601003877 от 19.01.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 289/4.04.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения за ДДС за внасяне в размер на 29 474 лв., корпоративен данък за 2008 г. в размер на 16 949,20 лв. и данък по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 15 754,33 лв. и прилежащите лихви общо в размер на 20 189,23 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства по делото, не е назначил поисканата от него съдебно-счетоводна експертиза. Сочи оплаквания, че той не е длъжен да знае с какви лица е работил и наемал неговият доставчик "Гама - 94" ЕООД, нито пък знае с какви машини и съоръжения е разполагал той. Според касатора не е имало основание за начисляване на данък по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като още по време на ревизията са били представени категорични доказателства за извършените счетоводни операции съгласно законовия ред относно неразпределената печалба от минали години. Иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт или след отмяната на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита на юриск. Цветанка Дамянова е изложил съображения за нейната неоснователност, както и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За определените с ревизионния акт данъчни задължения за ДДС за внасяне в размер на 29 474 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период на месец януари 2008 г., съдът е потвърдил констатациите на приходните органи, че не е доказана реалността на доставките по фактурите, издадени от "Гама - 94" ЕООД. Съдът се е позовал на насрещните проверки от ревизията на посочения доставчик и е приел за установено, че той не е разполагал с кадрова обезпеченост за извършване на процесните СМР - ръчна трамбовка, почистване на речни корита и др. Съдът е приел за законосъобразно отказване на правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради неустановяване на реалността на фактурираните услуги. В частта по ЗКПО съдът във връзка с издадените фактури от "Гама - 94" ЕООД е приел за законосъобразно увеличаването на финансовия резултат за 2008 г. с данъчните основи по процесните фактури на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. За определения окончателен данък по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. съдът е приел, че е установено, че за 2006 г. дружеството е реализирало счетоводна печалба в размер на 90 698 лв., като не е прието в обжалвания съдебен акт, че действително тази печалба е отнесена за увеличение на допълнителния капитал на дружеството, а че е е налице разпределение на дивидент, върху който законосъобразно приходните органи са начислили окончателен данък. Обжалваното решение е правилно постановено. В частта по ЗДДС за месец януари 2008 г. Няма спор, че "Гама - 94" ЕООД е издала на касатора 4 бр. фактури - № 335/9.01.2008 г., № 336/11.01.2008 г., № 337/15.01.2008 г. и № 338 от 23.01.2008 г. с предмет на доставките - СМР, изразяващи се в ръчна трамбовка, изсичане на дървета и храсти, направа на диги и разриване с булдозер, очукване на варова мазилка и мозайка, демонтаж на тръби, почистване на речно корито в с. Крайна и на р. Марица в землището на с. Зетьово, Община Чирпан, на р. Стряма в с. Ръжево Конаре. Установено е, че по време на ревизията чрез насрещни проверки ревизиращите органи са изискали представянето на документи за тези доставки на услуги от доставчикът "Гама - 94" ЕООД, като при първоначалната проверка не са били представени. При извършена служебна проверка от приходните органи в информационния масив на НАП е установено, че този доставчик е подал уведомления по чл. 62 КТ за трудови правоотношения с двама технически сътрудници в офис, продавач-консултант и търговски агент. По този начин правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са установили, че няма безспорни доказателства за извършване на фактурираните СМР поради липсата на кадрова обезпеченост за тези дейности на доставчика. Не е доказана и материалната обезпеченост на доставчика, като се има предвид предмета на стопанските операции, които са фактурирани на касатора. Наистина получателят по доставките не отговаря за необезпечеността на доставчика си, но при липсата на доказателства за тази обезпеченост, не може да се направи категоричен извод, че действително фактурираните доставки са изпълнени от "Гама - 94" ЕООД. При повторна проверка от приходните органи доставчикът е представил договори и протоколи за извършване и заплащане на видовете СМР, но правилно не са кредитирани от съда с оглед установеното от ревизията необезпечаване на доставчика, а и следва да се има предвид, че те като частни документи не носят достоверна дата и не са представени първоначално при поискване от ревизиращите органи, нито са били представени от касатора, който като получател по доставките също е следвало да ги притежава, за да може да извърши впоследствие и съответните осчетоводявания на извършените от него разходи. Установяването на предходен доставчик "Хинкин" ЕООД също не води до други изводи, тъй като и за него не са установени релевантни факти, сочещи на изпълнение на договорените СМР. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито се сочат от касатора. Не отговаря на истината, че съдът не бил обсъдил доказателствата по делото. Обсъдени са всички релевантни факти и обстоятелства въз основа на събраните доказателства. Не е допуснато нарушение от съда поради неизслушване на заключението на допусната от него съдебно-счетоводна експертиза, тъй като процесуалното бездействие на касатора поради невнасяне на определения от съда депозит за вещо лице е довело до заличаване на допуснатата експертиза. При това положение не може да се вменява във вина на съда процесуалното поведение, в случая бездействие на касатора. С оглед изложеното решенето в обжалваната част по ЗДДС не страда от сочените от касатора пороци и затова като правилно следва да бъде оставено в сила. По ЗКПО за 2008 г. Предвид изложените мотиви в частта по ЗДДС, следва да се приеме, че съдът е направил законосъобразни изводи и за правилно увеличение на финансовия резултат за 2008 г. на касатора във връзка с издадените фактури от "Гама - 94" ЕООД с данъчните основи по процесните фактури на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. При недоказана реалност на процесните доставки, правилно е увеличен и финансовият резултат, като не са признати за разходи данъчните основи на процесните фактури. Не са налице отменителните основания, сочени в касационната жалба и затова и в тази част решението на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. Няма спор по делото, че за 2006 г. дружеството - касатор е завършило финансовата година със счетоводна печалба в размер на 90 698 лв. Спорният въпрос между страните по делото се свежда до това отнесена ли е тази печалба от минала година в увеличение на допълнителния капитал или е разпределена като дивидент на едноличния собственик на дружеството. Установено е още по време на ревизията, че с протокол от 3.06.2007 г. едноличният собственик на капитала на "Екострой Метал" ЕООД е приел печалбата за 2006 г. да бъде отнесена за увеличение на допълнителните резерви на дружеството. Не се спори също така, че първоначално сумата от 90 738 лв., която представлява счетоводната печалба за 2006 г. е дебитирана по с/ка 122 "Неразпределена печалба от минали години" срещу кредитиране на с/ка 117 "Други резерви". В същото време при провеждане на ревизията е представена и счетоводна справка от дружеството със същата дата 31.12.2007 г., според която е дебитирана с/ка 117 срещу кредит по с/ка 501 "Каса", което означава, че процесната сума е изплатена. В този смисъл правилно и ревизиращите органи и съда са приели, че е налице скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент, който предвид търговската структура на дружеството е получен от едноличния му собственик като дивидент. Дивидентът по своята правна същност представлява получен доход, който може да бъде различен - от акции, от дялово участие, а може и да бъде от скрито разпределение на печалбата - § 1, т. 5, б. в" от ДР на ЗДДФЛ. С оглед кредитиране на с/ка 501 "Каса" законосъобразно съдът е счел, че е изплатен дивидент, който правилно е обложен от приходните органи с окончателен данък по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ. Доказателства в подкрепа на доводите се в тази част касаторът не е ангажирал пред първоинстанционния съд, поради което няма пречка и правилно съдът е възприел установеното от приходните органи по време на ревизията осчетоводяване на печалбата от 2006 г. през 2007 г. като скрито разпределение чрез изплащане на дивидент, за който се дължи окончателен данък. В тази обжалвана част решението на съда също не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки направеното искане в писмената защита на ответника по касация, на същия не се присъжда юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, което е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на делото на касатора също не се присъждат разноски, въпреки направеното в касационната жалба искане за това. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,