Решение № 11152 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2009 г.

Решение № 11152 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационни жалби на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП и на Николай Славейков Боков от гр. Велинград, лично и като представител на ЕТ "Стима-НБ-90-Николай Боков" против Решение № 212 от 26.02.2009 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 1959 по описа за 2007 г., съответно в частта му, с която по жалба на ЕТ "Стима-НБ-90-Николай Боков", със седалище и адрес на управление гр. Велинград, представляван от Николай Славейков Боков, е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) № 1300261/20.06.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 984/1.11.2007 г. на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 01, 02, 03 и 05.2004 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 12 301, 83 лв. по доставки на "Евроинженеринг 02" ЕООД и "РМ Дистрибюшън" ЕООД; в тази, с която по жалба на ревизираното лице посоченият РА е отменен, в частта му, с която за данъчен период м. 02.2001 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 2 000 лв. по доставка на ЕТ "Кощана - Б. Симеонов - Г. Тодоров" и в тази, с която жалбата на ревизираното лице, в останалата й част, е отхвърлена. В касационната жалба на ДОУИ Пловдив се поддържа, че съдебното решение, в посочените части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка относно правната природа на ДАПВ и неправилно тълкуване на нормата на чл. 133 ДОПК. В частта, с която РА е отменен, се поддържа, че необосновано съдът е направил извода си за право на данъчен кредит по процесната фактура за СМР, при липса на доказателства относно реалността на доставката и начисляване на ДДС от страна на прекия доставчик, само поради съставяне на ДРА на доставчика, с който му е отказан данъчен кредит по доставки със същия предмет на предходен доставчик. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба ЕТ "Стима-НБ-90-Николай Боков, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. В касационната жалба на ревизираното лице се поддържа, че съдебното решение, в частта му, с която жалбата на дружеството против РА, в частта му, относно отказан данъчен кредит в размер общо на 1 760 лв. по доставки на "Ай Мекс" ЕООД, е неправилно, тъй като съдът не съобразил нищожността на РА и в тази част, тъй като заповедта за определяне на органа, компетентен да издаде РА не носи подписа на лицето, сочено за неин издател. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и отмяна на РА в посочената част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП и за неоснователност на жалбата на ревизираното лице, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирани лица против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по съществото им съдът съобрази следното: 1. Относно частта на решението, с което част от РА е обявен за нищожен. В тази част съдебното решение е правилно. За данъчни периоди м. 01, 02, 03 и 05.2004 г. е отказан данъчен кредит по доставки на "Евроинженеринг 02" ЕООД и "РМ Дистрибюшън" ЕООД. Съдът е съобразил издадените и влезли в сила ДАПВ, с които на ревизираното лице е възстановен декларираният ДДС за възстановяване за тези периоди. Преди изменението на ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г., разпоредбата на чл. 133 от същия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че и установените с актове за прихващане и връщане права за данъчните субекти, съответстващи на задължения за данъчната администрация, могат да бъдат изменяни по особения ред на раздел II на глава ХVI ДОПК. Това се налага от принципа за зачитане на стабилитета на административните актове, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В резултат на това тълкуване, изводът за липса на материална компетентност на издателя на РА за посочените периоди е обоснован и законосъобразен. 2. Относно частта на решението, с която РА частично е отменен като незаконосъобразен. Спорът е бил за правото на данъчен кредит по една фактура в данъчен период м. 02.2001 г. с издател ЕТ "Кощана - Б. Симеонов - Г. Тодоров" с предмет СМР. Правото е отказано на осн. чл. 109, ал. 11 и 12, т. 4 ДПК (отм.) поради не представяне на доказателства за счетоводното начисляване на ДДС поради изгубване на счетоводната документация. За да отмени РА в тази част, първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации на РА в тази част са опровергани от ревизираното лице, тъй като от представения по делото ДРА на прекия доставчик № 661/31.05.2002 г. е установено, че на последния е отказан данъчен кредит в размер на 20 798, 29 лв. за м. 02.2001 г. по доставките на СМР на ЕТ "Дани - Йордан Бенев" Сливен. ДРА не е издаден по особения ред на чл. 109 ДПК (отм.), което е доказателство, че счетоводството на доставчика е водено редовно. Не е било спорно отразяването на ДДС по доставката в справка-декларация и в дневник за продажби. Решаващият мотив на съда е правилен - наличието на ДРА на пряк доставчик за данъчен период от 2001 г., при определянето на задълженията, по който на прекия доставчик е отказан данъчен кредит по предходни доставки на тази по процесната фактура отнема евентуалните данъчно предимство или облага за ревизираното лице. Този извод произтича от липсата на законово изискване за внасяне на начисления ДДС от доставчика като едно от кумулативно дадените изисквания за признаване на право на данъчен кредит на получателя, поради което определяне с ДРА на данъчно задължение за ДДС, включващо начислен ДДС по доставка на изпълнителя и едновременно с това отказване на данъчен кредит в същия размер по същата доставка на получателя води до обогатяване на бюджета, при условие, че задължението по ДРА бъде изпълнено. Предвид изложеното, административният съд, в решаващия си състав, не е допуснал нарушение на материалния закон, нито е допуснал съществено процесуално нарушение при постановяване на решението в тази му част и то следва да бъде оставено в сила. 3. По касационната жалба на ревизираното лице Решението и в останалата му част е правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил оплакването относно подписването на Заповед № 261-1/17.05.2007 г. със запетая в хипотеза на заместване на титуляра, което изключва извод за нищожност на процесния РА. При този изход на процеса Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП след да заплати на ревизираното лице деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 676, 41 лв. Претенцията на Д "ОУИ" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е основателна, поради липсата на процесуално представителство за дирекцията в касационната производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение