Решение № 12069 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2010 г.

Решение № 12069 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Георгиев Кънев от София срещу решението от 3.09.2009 г., постановено по адм. д. № 1768/2005 г. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДИ-04-117/19.10.2005 г. на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба не са посочени конкретни основания за отмяна, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Столична РДНСК, чрез юрк. Диляна Николова, намира за неоснователна касационната жалба. Останалите ответници - Николай Тодоров Тодоров и Боян Митков Хлебаров, не са изразили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Софийския градски съд Георги Георгиев Кънев е оспорил заповед № ДИ-04-117/19.10.2005 г. на началника на Столична РДНСК, с която е отхвърлена като недопустима жалбата му против разрешение за строеж № 1034/21 декември 2004 г. на главния архитект на София. Съдът е приел, че жалбоподателя не попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което правилно жалбата му е била приета за недопустима от административния орган и като такава е била отхвърлена. Прието е, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна и подадената от Георги Кънев жалба е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. По делото не е спорно, че жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот № 29а от кв. 57 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, както и на изградените в него сгради. Разрешението за строеж, чиято отмяна се търси, касае ново строителство в съседния УПИ V-29б, 35 от кв. 57 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади. При тези данни изводът както на началника на Столична РДНСК, така и на градския съд, че жалбоподателя не е от кръга на посочените в чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ заинтересувани лица, разполагащи с правото да обжалват разрешението за строеж, е правилен. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, приложима в случая, предвижда, че в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересувани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателят, като собственик на съседен поземлен имот, не е от кръга на изчерпателно изброените лица, поради което законосъобразно началникът на Столична РДНСК е отхвърлил като недопустима - предвид разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, жалбата му. Като е потвърдил тази заповед, градският съд е постановил правилно решение. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че съдът не е изискал посочените от жалбоподателя доказателства. Преди всичко право на съда е да прецени дали дадени доказателства са относими съм поставения пред него правен спор. Освен това в случая исканите от Кънев доказателства не са относими, тъй като началникът на Столична РДНСК не се е произнесъл по съществото на подадената до него жалба, а я е отхвърлил като недопустима. Съдът правилно е определил спорния по делото предмет - допустима ли е жалбата на Георги Кънев срещу издаденото разрешение за строеж, като е събрал всички относими за това доказателства. Останалите изложени в касационната жалба обстоятелства не касаят правилността на оспорения съдебен акт и не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,