Решение № 2042 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2010 г.

Решение № 2042 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2010 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анка Димитрова от гр. Сопот, чрез процесуалния представител срещу решение № 276 от 26.2.2010 г., постановено по адм. дело № 1254 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗД-00-103 от 11.6.2009 г. на областен управител Пловдив, с която на основание § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи за местността "Манастирски лозя" в землището на гр. Сопот относно имоти 502,5502, 503, 504 и 5504. Твърди, че решението на първата инстанция е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Твърди, че по документи - заповеди и решения, включително на различни съдебни инстанции размера на земеделската земя, върху която е признато право на собственост е 2,650 дка, а по плана е общо 2,5 дка, т. е. обща разлика от около 0,150 дка като относно различните имоти разликата в размерите е в повече или в по-малко, но особено голяма е при имот 5502/или 502а - 214 кв. м. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество като се отмени атакувания акт и се върне преписката на административния орган за съобразяване с правата на наследниците на Иван Бабунов, или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - областен управител Пловдив оспорва така подадената касационна жалба в писмено възражение от 28.4.2010 г. Счита решението за правилно като постановено при съобразяване доказателствата по делото и правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски по делото. Заинтересованите страни по делото не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е била заповед № ЗД-00-103 от 11.6.2009 г. на областен управител Пловдив, с която на основание § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти на земеделските земи за местността "Манастирски лозя" в землището на гр. Сопот относно имоти 502, 5502, 503, 504 и 5504. За да отхвърли жалбата на Анка Димитрова съдът е приел, че тя е собственик по наследство на земеделска земя - лозе от 2,5 дка, осма категория, находяща се в землището на гр. Сопот, местност "Манастирски лозя", която земеделска земя е призната за възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на Иван Бабунов с решение на Поземлена комисия Карлово. Налице са спорове по чл. 108 от Закона за собствеността и искове по ЗСПЗЗ. Признатите и възстановени 2,5 дка земеделска земя са отразени в плана на новообразуваните имоти и подлежат на възстановяване със заповед на кмета на общината. Съдът е възприел изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, където е дадено заключение за съществуване на стари реални граници и при сравнение с плана за новообразуваните имоти е констатирано спазване и правилно отразяване в него /плана/ на отредената на наследниците на Иван Бабунов площ от 2,5 дка. Съдът е направил анализ и на съответните приложими норми на ЗСПЗЗ и е приел, че няма нарушение на процедурата и закона, които да налагат отмяна на атакуваната заповед на областния управител за одобрение на плана на новообразуваните имоти. Освен това е прието, че площта на възстановената земя е запазена, не е нарушено правото на собственост, въпреки че предимство по тези текстове имат ползвателите, както и, че установяването на нова граница не противоречи на нормата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, тъй като няма доказателства това да е била границата на имота преди образуване на ТКЗС, т. е. да е останала в непроменен вид през всичките години. Решението е правилно, съобразено с конкретните доказателства по делото, установена фактическа обстановка и съответни правни изводи. Реалното възстановяване на собствеността се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В настоящия случай няма данни за съществуване на стар кадастрален план преди образуване на ТКЗС, който би могъл да бъде използван като информационен източник на данни за изработване на плана, поради което твърденията на касаторката за съобразяване с кадастрален план от 1996 г. са неоснователни. Заповедта е издадена от компетентен административен орган. Изложените от административния съд съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция. Отново се развиват съображения, изложени вече пред административния съд, където се разглежда делото по същество. Разликата над посочените размери до определената със съдебните решения земя е по-малка от 250 кв. метра, още повече, че планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Според събраните по делото доказателства няма стари данни, въз основа на които биха могли да бъдат направени други изводи. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение