Решение № 10330 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4346/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба (наречена въззивна) на Д. М. Б., подадена чрез пълномощник адвокат И. Влахова, срещу решение 2153/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 1320/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209 т.3 от АПК. Поддържат се оплаквания за неправилност във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Моли да се отмени оспореното решение и да се уважи жалбата срещу решението на административния орган. Ответника по касационната жалба - Директорът на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Варна, в подаден писмен отговор чрез процесуален представител старши юрисконсулт М. Кръстев оспорва касационната жалба и излагат подробни съображения по съществото на спора. Моли съда да се остави без уважение касационната жалба и да се остави в сила оспореното решение. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Ответника по касационната жалба Елитис мегастор ЕООД, в отговор подаден чрез пълномощник адвокат В. Димова оспорва изцяло изложените твърдения и основания за отмяна на решението и излагат подробни съображения по съществото на спора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 2153/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 1320/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна, съдът е отхвърлил жалбата на Д. М. Б. против Решение 2153-03-83/07.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено Разпореждане 5104-03-67/02.04.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториално поделение на Националния осигурителен институт Варна. С посоченото разпореждане е извършен отказ да бъде приета като трудова декларираната при ТП на НОИ - Варна злополука претърпяна от касатора, на 11.12.2023 г., 14:30 часа. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство е било образувано въз основа на подадено от Д. М. Б. уведомление до НОИ вх. 5101-03-18/23.01.2024 г. , с което декларирала злополука от 11.12.2023 г., станала при и по повод изпълнение на служебните и задължения, в резултат на която била претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреди Със заповед 5101-03-18#6/05.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Варна, на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 КСО, е наредено да се извърши разследване на злополуката, като е определена комисия, която да извърши разследването. За резултатите от извършеното разследване на злополуката е съставен Протокол 5103-03-4/01.03.2024 г., подписан от всички членове на комисията, предоставен на Д. Б. с писмо изх. 5101-03-18#10/06.03.2024 г. и получен лично на 11.03.2024 г.. От комисията е установено, че в деня, в който се твърди да е възникнала злополуката - 11.12.2023 г., 14:30 часа, по данни на Б. е изпълнявала трудовите си задължения в обект ТЦ Н. С. на Елитис мегастор ЕООД. В заключение е посочено, че тъй като не се установява служител в Елитис мегастор ЕООД с име Д., посочена като свидетел от Б., както и това, че посочените от пострадалата първи узнали за злополуката, не се потвърждават изнесените от нея факти и обстоятелства, не може да се извърши обективен анализ на причините за възникване на злополуката. С Разпореждане 5104-03-67/02.04.2024 г., длъжностно лице при ТП на НОИ-Варна е приело, че декларираната от жалбоподателката злополука не се приема за трудова, тъй като видно от Протокол 5103-03-4/01.03.2024 г. за резултати от извършени разследване на злополука от ТП на НОИ-Варна, представители на осигурителя и Дирекция Инспекция по труда , от обясненията на колегите на пострадалата, както и от медицинските документи, съдържащи се в досието за трудова злополука, не се потвърждава информацията предоставена от Б., че на 11.12.2023 г., нейна колежка е изтървала кашон с белина върху дясната й ръка, вследствие на което е получила [заличен текст]. С решение Решение 2153-03-83/07.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира като трудова злополука всяко внезапно увреждане, което е станало през време, през което осигуреното лице е извършвало възложената му от предприятието работа или каквато и да било работа в интерес на предприятието. За да е налице трудова злополука, следва да е доказана причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане. Обосновано Административен съд Варна е приел, че в случая не са налице всички от елементите на фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Макар и касаторът да е била в трудови правоотношения с осигурителя "Елитис мегастор" ЕООД и да е налице травматично увреждане на здравето и, не могат да бъдат установени по безспорен начин обстоятелства за възникване на инцидента на декларираната от Б. дата. Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице настъпила трудова злополука. От доказателствата по делото не се установява по категоричен и безспорен начин, че настъпилата вследствие на инцидента временна неработоспособност е била свързана с изпълняваната от касатора работа. Следва да се посочи, че в процеса на изясняване на случая касатора неколкократно е променяла тезата се за обстоятелствата и механизма при които е настъпила злополуката. Докато при напускане на работа е съобщила за падане в тоалетна, каквато информация е дала и при проведения медицински преглед, при деклариране на злополуката е заявила, че травмата е причинена от изпуснат от нейна колежка кашон с препарати, а на лекарите била заявила, че е от падане на кашон у дома и. Нито едно от тези твърдения обаче не е подкрепено от показания на непосредствени очевидци. Тези твърдения не са потвърдени от представената медицинска документация. В декларацията за трудова злополука касатора е заявила, че увреждането представлява счупване на [заличен текст]. В същото време от представената медицинска документация става ясно, че прегледът на 11.12.2023 г. е извършен във връзка с оплаквания за [заличен текст]. Действително съществува противоречие в събраните доказателства относно работната смяна, в която касатора е изпълнявала възложената и работа. В същото време безпротиворичиви са сведенията на нейните колеги за времето когато е напуснала работното си място, а именно около 13.30-14.00 часа на 11.12.2023 г. Предвид изложеното липсват изискуемите предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО , че настъпилият с Б. инцидент е станал при или по повод извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите и задължения на 11.12.2023 г. в обект ТЦ Н. С. на Елитис мегастор ЕООД. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета настъпилата с касатора злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, правилно е било потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ Варна. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт са правилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Не е ограничено правото на защита на пострадалото лице. Реализирало е правото си на обжалване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО по реда на чл. 117 КСО. Дадена му е възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и констатациите на органа по случая, и доказателствата, които ги установяват, да даде обяснения и да направи възражения. При извършената служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон при издаване на разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО. От събраните доказателства по делото се установява, че не са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 - 3 от КСО - внезапно увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност, вследствие настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите му задължения. АдмС Варна правилно е посочил, че не се доказва причинно- следствената връзка настъпили травматични увреждания да са причинени именно от удар по ръката с кашон изпуснат от колежка на 11.12.2023 г., респ. да са станали през време и във връзка с извършваната работа на конкретната дата и място. Описаното в амбулаторните листове обективно състояние установява настъпило увреждане, но не и неговият първоизточник. Действително в случая е регистрирано внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НМЕ, отпускът за което е оформи по реда на чл. 9, ал. 1 - 3 от НМЕ, като е бил издаден болничен лист, в който злополуката е определена като нетрудова. За същата обаче едва в по-късен момент е подадена декларация за регистрирането и като трудова. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК АдмС Варна е извършил цялостна и пълна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Същият е положил усилия за изясняване на фактите по делото, разпитал е свидетели и е анализирал събраните по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра и на кои не. Изводите на съда са последователни, обосновани и логични. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ Варна, и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Варна е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника ТП на НОИ, гр. Варна за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 200 лв. на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение