Решение № 2928 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14836/2018 г.

Решение № 2928 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14836/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на С. Шенков, [ЕГН] и А. Шенкова, [ЕГН] и двамата от [населено място] срещу Решение № 2187 от 26.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2683/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени изцяло предявените искове против Община Асеновград, представлявана от Кмета на общината, за присъждане на обезщетение в размер на 1 600 лева за имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при Община Асеновград, изразяващи се в неизпълнение на задължения в съответствие с разпоредбите на ЗУТ за периода от 01.01.2005 г. до момента, както и изразяващи се в неизпълнение на задължения в съответствие с разпоредбите на АПК за отговор на сигнали на граждани за периода от 01.01.2013 г. до момента. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив със задължителни указания. Ответната страна – Община Асеновград, чрез юрк. Кисова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по исковата молба на С. Шенков и А. Шенкова, от [населено място], против Община Асеновград, представлявана от Кмета на общината с посочена цена на обективно съединени искове 36 396 лева и частично претендирана сума в размер на 1 600 лева, причинени от Община Асеновград, чрез нейните административни органи и служители, с действия и бездействие във връзка с изпълнение на служебните задължения и неупражняване на правомощия записани в закона, като е посочено, че същата в лицето на главния архитект и на съответните длъжностни лица не са предприели последващ контрол по приложението на Акт за узаконяване и са допуснали след издаването на този акт да бъде извършено преустройство на узаконения строеж преди въвеждането му в експлоатация в съответствие със съгласувания инвестиционен проект. Посочено е, че узаконения строеж с акта от 24.01.2005 г. като "стопанска постройка" фактически е тотално преустроен в сравнение със съгласувания инвестиционен проект при узаконяването му, като в това преустройство ищците сочат, че не са участвали, нито са финансирали, нито са съгласни, както и че служителите на общината и длъжностните лица многократно са били сезирани и са посещавали строежа, но са си спестявали възможността да извършат законосъобразни действия и са бездействали за констатиране на състоянието на строежа, характера на незаконното строителство и отговорността на извършителите. Според ищците издаваните административни актове във връзка с незаконното строителство не са отразявали вярно обстоятелствата и са игнорирали хипотезата, че строежът не е завършен, като са приели за меродавна прехвърлителна сделка с този строеж. На следващо място е посочено, че вместо строежа узаконен с акта от 24.01.2005 г. в кадастралната карта е нанесен строеж "селскостопанска сграда" с идентификатор 00702.513.76. 1, площ 29 кв. м. и брой етажи – 1, със записан собственик В. Шенкова, която е декларирала този свой строеж, а служителите на общината са проявили незаинтересованост и са бездействали, като по този начин, според ищците е създаден документ с невярно съдържание. Посочено е, че бездействието на служителите по контрол на строителството може да се счита за съучастие при извършването на обсебването на строежа. На следващо място е изложено, че към момента на подаване на исковата молба няма отговор по отправено искане с вх. № от 27.07.2017 г. за издаване на ищците на необходимите удостоверения, разяснения и копия на документи. Според тях служителите на общинската администрация са бездействали при съставяне на констативни актове за незаконно строителство. Посочено е, че липсата на финално произнасяне, че сградата е незаконен строеж, нанася вреди на ищците в качеството им на съделители на съседния незавършен строеж. В допълнението на исковата молба е посочен размер на претендираното обезщетение за претърпените имуществените вреди – 1 000 лева и за претърпените неимуществените вреди – 600 лева. В допълнението на исковата молба е посочено още, че няма период за който са извършени незаконосъобразни действия на административния орган, а периода в който административния орган – кмет на община Асеновград е бездействал, като не е изпълнил своите задължения по ЗУТ – от 01.01.2005 г. до момента, и период на бездействие, като не е изпълнил своите задължения в съответствие с разпоредбите на АПК, за да отговори на сигнали на граждани или да ги препраща по компетентност – от 01.01.2013 г. до момента. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил изцяло предявените от С. Шенков и А. Шенкова искове против Община Асеновград, представлявана от Кмета на общината, за присъждане на обезщетение в размер на 1 600 лева за имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при Община Асеновград, описани в исковата молба, претърпени за периода от 01.01.2005 г. до момента, както и изразяващи се в неизпълнение на задължения в съответствие с разпоредбите на АПК за отговор на сигнали на граждани за периода от 01.01.2013 г. до момента, като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищците не са доказали първата кумулативно предвидена предпоставка от фактическия състав от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Обсъдени са въведените от ищците обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически обстоятелства, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд и не е необходимо да ги повтаря – чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е касационно основание. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба процесуални нарушения. Страните са правилно конституирани с акт на съда, Прокуратурата е редовно призована и е взела участие в процеса, страните са изложили своите основания за отмяна и възраженията си, с което не е препятствано правото им на защита. Не налице и соченото от касатора отменително основание - неправилно приложение на материалния закон. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да се докаже, по безспорен и категоричен начин, наличието на точно изброени от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищците, които с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докажат наличието на елементите от фактическия състав на нормата. В случая те не са се справили с тази тежест. Незаконосъобразно бездействие, по смисъла на специалната правна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е налице тогава, когато в закон е установено задължение/я за административен орган, или негово длъжностно лице, да извърши определено фактическо действие и той не го извършва. Задълженията трябва да са само за фактически действия. Не са предмет на защита по този ред волеизявленията, т. е. задълженията за издаване на административни актове, които се преодоляват по реда за оспорване на откази за издаването им. Задълженията трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпването на определен юридически факт, т. е. както възникването им, така и съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление (индивидуален или общ административен акт, съдебно решение, правна сделка). Искането за изпълнение на определено фактическо действие, отправено до органа, има ролята на покана за доброволно изпълнение, а органът, от своя страна, разполага със визирания в чл. 256 АПК 14-дневен срок, да изпълни вмененото му по силата на закона действие. След изтичането на този срок, неизвършването на това фактическо действие, т. е. бездействието, може да се оспори пред съда, който с решението си осъжда задължения орган или длъжностно лице да го извърши, като му определя срок за това или отхвърля оспорването, ако е неоснователно. Защитата срещу всяко едно конкретно незаконосъобразно бездействие е искова и искът се предявява срещу органа, задължен за конкретното действие, като ищецът носи тежестта да докаже фактите, от които е възникнало задължението. Неизпълнението на влязлото в сила осъдително съдебно решение води до отговорност за вреди, до административнонаказателна отговорност по чл. 304 АПК и до наказателна отговорност по чл. 296 НК. В случая обосновано и законосъобразно, въз основа на представените писмени доказателства, решаващият съд е приел, че не е налице бездействие на компетентния административен орган по отношение на процесния незаконен строеж, нито бездействие по отношение на многобройните сигнали, искания, възражения и разяснения. На сигналите на ищците администрацията на Община Асеновград е реагирала с проверки, констативни протоколи и заповеди (№ 124 и № 125), които са преминали проверка за законосъобразност пред съда, разрешил спора за тяхната законосъобразност с влезли в сила решения, ползващи се със задължителната сила на пресъдено нещо. От друга страна многобройната и обилна кореспонденция между ищците и общинската администрация сочи, че не е налице бездействие и по отношение сигналите им във връзка със спорния строеж. Ето защо настоящият състав счита, че обосновано първостепенния съд е приел, че ищците не са доказали наличието на елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни бездействия на ответника или негово длъжностно лице, при осъществяване на административна дейност в периода след 01.01.2015 г. При установено отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът е неоснователен и това е достатъчно основание за отхвърлянето му, което изключва и необходимостта и от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение