Решение № 7836 от 30.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13440/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Софийския университет(СУ)"Св. Климент Охридски", подадена чрез пълномощник, против решение 4844 от 11.09.2020 г., постановено по адм.д. 7601/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на университета срещу решение 80811-463/14.06.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (ОПНОИР) в частта по т. 2, т. 3 и т. 4, с която e отказана верификация на разходи по проект BG05M2OP001-1.001-0004 Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е анализирал в съвкупност всички представени по делото доказателства, като не е съобразил, че издадените заповеди за командироване на шест лица са именно във връзка с изпълнението на проекта. Според касационния жалбоподател съдът не е следвало да приложи правилата за пропорционално отчитане на възнаграждения по трудов договор на лица по проекта, тъй като е била релевантна версията на Ръководството за изпълнение на административните договори, сключени по приоритетна ос 1 на ОПНОИР, към 1.03.2018 г., в което такъв метод на изчисление на разходи не е предвиден. Сочи, че съдът не е обсъдил и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като не е изложил и мотиви защо е неотносимо към спора. Релевира оплакване за липса на мотиви и по отношение за приетия от съда извод за недопустимост на разхода за командироването на лицето Е. Петрова, коментиран от органа в т.4 от административиня акт. По подробно изложени съображения иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно, произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на 30.11.2018 г. Софийският университет "Св. Климент Охридски", като бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), сключен по проект Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото по ОПНОИР, е подал заявление за плащане по проекта за сума от 99 027,83лв. След преглед на приложените към искането документи ръководителят на УО, в съответствие с чл. 63 ЗУСЕСИФ, с писмо от 20.02.2019 г. е изискал допълнително да бъдат представени документи, съдържащи информация за точните размери на основните заплати и допълнителните възнаграждения с постоянен характер на конкретните лица, ангажирани с проекта; документи във връзка със заетостта на конкретно посочени физически лица по проекта, необходими за преценка допустимостта на разходите и доказване на техния размер. Част от изисканите документи, удостоверяващи сочени от органа обстоятелства, които бенефициерът не е доказал, не са представени в определения от органа разумен 14-дневен срок по чл. 63, ал. 2 ЗУСЕСИФ.. С оспореното пред първоинстанционния съд решение 80811-463/14.06.2019 г. ръководителят на УО частично е отказал да верифицира направени от бенефициера разходи, като е посочил размер на сумите и основанията за това в т. 2, т. 3 и т. 4 от административния акт. По делото е безспорно, че с решение 80811-802/01.11.2019г. ръководителят на УО, по повод подадено следващо искане за плащане 4, е верифицирал част от посочените в т. 3 от оспорения акт разходи - за 26 075,96 лв. Делото в тази част е прекратено с влязло в сила определение на съда. Предмет на съдебния контрол по т. 3 е отказът за верификация на остатъка от посочената в тази точка сума. В т. 2 от оспорения акт органът е приел, че искането е за признаване на разходи в размер на 926, 70 лв. по бюджетен ред V.13.1 Разходи за организиране на семинари конференции, разпространение на резултатите и други, пряко свързани с проекта, извършени във връзка с командироване на шест лица за участие в първа работна среща по ДБФП за периода от 19.07.2018 г. до 22.07.2018 г. Според УО тези лица не са назначени за работа по проекта към момента на командироването им, респ. към момента на извършване на направените разходи. Органът е съобразил, че бенефициерът е сключил допълнителни споразумения по чл.119 КТ, които обаче са след датата на командироването, поради което е приел претендирания разход за недоказан. В т. 3 от акта УО е отказал верификация на сумата от 28 368, 98 лв., претендирана по бюджетен ред VIII .25.1 Разходи за възнаграждения за лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта. Бенефициерът е включил в сумата разходи за възнаграждения на лица от екипа за организация и управление на проекта, които са назначени чрез допълнително споразумение по чл.119 КТ към основния трудов договор към м.април - м.септември 2018 г. Органът е приел, че за тези разходи бенефициерът не е представил и след дадените указания основен трудов договор или документ, удостоверяващ точен размер на основната заплата и конкретен размер на допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Издателят на акта се е мотивирал с необходимост и относимост на конкретната информация по пера към проверката за основателността на този разход предвид изискването за пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, като работата се извършва в работно време, а възнаграждението за отработени часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта, въведено с Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, приоритетна ос 1 Научни изследвания и технологично развитие на ОПНОИР от 1.03.2018 г., публикувано на 08.03.2018г. на сайта на УО, както и на Условията за кандидатстване (т.27.2) и на чл.10, ал.2,т.1 от ПМС 189/ 28.07.2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020. В т. 4 от оспорения акт органът е отказал верификация на сумата от 192, 29 лв. по бюджетен ред VIII.25.2 Разходи за командировка, отнасяща се за командироването на лицето Е. Петрова за участие в първа работна среща по ДБФП. Органът е приел, че липсват доказателства лицето да работи по проекта и не може да бъде установено на какво основание е взело участие в работната среща, поради което и този разход не е доказан. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил допълнително писмени доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на вещото лице е прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните. За да отхвърли подадената от Софийския университет жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна, при издаването му органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила и актът е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е частично правилно. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства и съобразно приложимите за тях материалноправни разпоредби е мотивирал правните си изводи. Посочил е и защо не ценил по същество заключението на вещото лице, като изводът му е в съответствие с чл. 202 ГПК, вр. с чл.144 АПК. Касаторът не възразява по фактическите установявания на съда. По направено искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Управленските проверки за верифициране на разходите включват: 1. документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация; 2. проверки на място на бенефициерите, включително на мястото на изпълнение на проекта, финансови посредници или крайни получатели, партньори на бенефициера, когато това е приложимо, по преценка на управляващия орган, с изключение на финансови инструменти, изпълнявани по реда на чл. 39 от Регламент (ЕС) 1303/2013. В конкретната процедура е извършена документална проверка на разходооправдателни документи. Верификацията, предвид чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП. Националните правила за допустимост на разходите са заложени в чл. 57 ЗУСЕСИФ общо за всички програми; ПМС 189/28.04.2016 г. С Наредба Н-3 от 8.07.2016 г. се определят правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 4; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. За да откаже верифициране на заявени разходи по т. 2 от оспорения административен акт, ръководителят на УО е установил, че към датата на командироване във връзка с изпълнението на проекта посочените шест лица не са били назначени по проекта. Не е спорно, че към датата на командироването тези лица не са имали сключени допълнителни споразумения по чл.119 КТ за работа по проекта. Такива споразумения са подписани съответно през месеците август, септември и октомври 2018 г., т.е. след издаване на заповедите за командировка по проекта и след приключване на събитието, за което са командировани. Споразумението за изменение на трудовото правоотношение има действие занапред и не произвежда обратно действие. Неоснователно е възражението на касатора, че бенефициерът има право да командирова служители, които нямат сключен трудов договор за работа по изпълнението на проекта, след като командироването е било във връзка именно с изпълнението на проекта. Видно от Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирана от ЕФРР по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на ОПНОИР, в приложимата версия от 1.03.2018 г., с членовете на екипа за организация и управление на проекта следва да бъдат сключени договори за работата по проекта. Към датата на командироването на изброените шест лица същите не са били в договорни отношения с бенефициера именно за работата по финансирания със средства от ЕФРР проект. Административният орган е отказал верификация на 28 368, 98 лв.(обжалваната част от посочената в т. 3 от акта сума), като се е позовал на въведените специфични правила за допустимост на разходите, посочени в утвърденото от него като част от документацията по проекта Ръководство, версия от 1.03.2018 г. В Ръководството, което е част от документацията по проекта и с което бенефициерът е декларирал, че е запознат, е посочено, че всяка промяна в него и в приложенията към него ще бъде публикувана на сайта на УО и бенефициерът е длъжен да изпълнява проекта в съответствие с актуалната версия на ръководството и приложенията към него. Заявлението за плащане университетът е подал на 30.11.2018 г. за описани дейности, извършени до месец септември 2018 г., следователно разходите за заявените дейности следва да бъдат съответни на изискванията на Ръководството, в приложимата му версия от 1.03.2018 г., публикувана на уеб сайта на УО на 8.03.2018 г. В него не се съдържат правилата, на които се е позовал в мотивите си административния орган в частта по т. 3 от акта. За да се произнесе по допустимостта на разходите, органът е поискал допълнително доказателства от бенефициера във връзка със заявените разходи за възнаграждения за лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта, включително здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Като се е позовал на специфичните правила за разходите, съдържащи се в Ръководството, органът е посочил, че възнагражденията на екипа за организация и управление на проекта се определят чрез пропорционално отчитане на възнаграждението по основния трудов договор, както следва: отчитат се реално отработените часове за управление на проекта; изчислява се коефициент за работа по проекта като отработените часове по проекта се разпределят на общо отработени часове за съответния месец, изчисленият коефициент за работа по проекта се умножава по размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за съответния месец и получената сума се изплаща от бюджета на проекта. За целта бенефициерът е задължен да представи набор от изброени в ръководството документи. Ръководителят на УО е изискал от бенефициера да представи и документи, съдържащи информация за точния размер на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, за да изчисли допустимия разход по пропорционалния метод. Тъй като университетът е представил само ведомости за заплати без точна разбивка на сумите, не е представил фишове за заплати, органът е отказал верификация на исканата сума поради непредставяне на относими документи. Според касационния съдебен състав актът в тази част е незаконосъобразен, а изводът на съда - неправилен. Проверката на относимото обстоятелство дали бенефициерът е изпълнил задължението си да представи исканите от органа допълнителни документи следва да бъде извършена след проверка на основанието, на което тези документи са поискани от органа. В случая УО се е позовал на заложения пропорционален начин на изчисление за конкретния бюджетен ред в Ръководството, но в приложимата към датата на извършване на разхода версия на документа от 1.03.2018 г., качен на сайта на Управляващия орган на 8.03.2018 г., такъв пропорционален начин на изчисляване на конкретните разходи не е предвиден. Самият орган в акта си по т. 3 също не е посочил на коя версия на Ръководството се е позовал, изписвайки съдържанието на пропорционалния начин на изчисление. Съгласно направената служебна справка в сайта на УО по програмата, Ръководството съдържа описания в акта пропорционален начин на изчисление във версията от 8.11.2018 г., но то е неприложимо в конкретния казус, доколкото е относимо към изпълнение на проекти по приоритетни оси 2 и 3, а не за приоритетна ос 1. Следващата версия на Ръководството за приоритетна ос 1 е от 21.12.2018 г., която е неотносима, тъй като не е съответна на момента на изпълнението на дейностите и е актуализирана след подаване на заявлението за плащане от бенефициера. При тези фактически установявания основателно е възражението на касатора за неправилно приложение на посочения от органа метод на определяне на верифицираните разходи по бюджетния ред, посочен в т. 3 от акта. След като органът не е доказал основанието, на което се е позовал, за да изиска допълнителни документи от бенефициера за доказване на заявената сума, то и не може да бъде обоснован извод за неизпълнение на това задължение от страна на Софийския университет, за да му бъде отказана верификация на сумата по т. 3, в частичния й размер от 28 368, 98 лв. В тази част актът на ръководителя на УО е материално незаконосъобразен и подлежи на отмяна.