Решение № 2777 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2012 г.

Решение № 2777 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Цветанка Иванова срещу решение № 2885 от 28.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2190 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата й срещу заповедта на областния управител на област София, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваните й части. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като от изложеното в обстоятелствената й част може да се извлече допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като се отмени и заповедта на областния управител в обжалваните й части, а първоначалната жалба се уважи. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства ведно със заключението на вещото лице, което е било прието от страните без оспорване. От заключението е прието, че не може да се установи пълна идентичност между имотите, част от обжалваната заповед на областния управител с имотите, възстановени с решението на поземлената комисия и представените нотариални актове за покупко-продажба от наследодателя на жалбоподателката. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Снежанка Радославова Славчева, като наследник на Радослав Величков Ташев е обжалвала заповед № РД-15-013 от 25.01.2011 г. на областния управител на област София, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти за посочените в нея местности, между които и местността "Пресвета" попадащи в землището на с. Подгумер, район "Нови Искър, на Столична община. Заповедта е обжалвана в частта й за имоти с идентификационни номера 5983, 219 с площ от 758 кв. м и 5983.218 с площ от 735, 07 кв. м. Жалбата е била относно това, че в регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти (ПНИ), за собственик на имотите е било записано "неустановен собственик", а тя е твърдяла, че те са собственост на наследодателя й. Представила е удостоверение за наследници и решение № 12002 от 5.01.1995 г. на Поземлена комисия-община Нови Искър. От представеното решение е установено, че върху два от имотите съответно нива от 2 дка и нива от 0.800 дка, т. 1 и 2 от решението, собствеността на наследниците на Радослав Величков Ташев е призната в стари реални граници. От приложените писмени доказателства два нотариални акта и заключение на съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от страните, съдът е приел за установено, че вещото лице не може категорично да установи идентичност между имотите, описани в нотариалните актове и решението на поземлената комисия, поради липсата на кадастър към момента на колективизацията и внасянето на имотите в ТКЗС. Освен това според нотариалните актове придобитите ниви са били в идеална съсобственост между тримата братя, единият от които е наследодател на жалбоподателката. Тя не е представила писмени доказателства, от които да се направи извод, че съсобствеността е прекратена по някакъв начин между тях. Общата площ на придобитите имоти преди внасянето им в ТКЗС е била повече от 5 000 кв. м и този имот е попадал в масив № 14548, и се припокриват частично с имот пл. № 31 по помощния план. Но при липсата на кадастрален план към момента на внасянето на имотите в ТКЗС и от заключението на вещото лице съдът не е могъл да установи идентичност между твърдяните за собствени два имота и бившия имот. При така установеното и направени правни изводи съдът е приел, че заповедта в обжалваните й части е валидна и законосъобразна, издадена в съответствие с изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди, че всеки един от тримата бивши съсобственици на земеделската земя, придобита чрез сделки, за които са приложени нотариалните актове е заявена от всеки от тях, поради което поземлената комисия е възстановила на наследодателя на жалбоподателката само тези два имота по решението, които са различни от имотите, възстановени на останалите. Твърдението може и да е вярно, но по никакъв начин не е доказано при разглеждането на жалбата пред административния съд. В тежест на Снежанка Славчева е било да установи и докаже, че двата имота, част от обжалваната заповед на областния управител са били собствени на наследодателя й. Това тя не е сторила дори и с вещо лице. Съдът правилно е приел, че жалбата й е неоснователна, а в регистъра на имотите тези два имота са били правилно записани като такива с неустановен собственик. Решението на съда като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение