Решение № 3134 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2012 г.

Решение № 3134 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Иванова Икономова, от гр. София против решение № 4739/16.08.2012 г. по адм. дело № 9464/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на § 9, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 76, ал. 1, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката сочи, че съдът не е анализирал спецификата при отглеждането на тютюн и въведения семеен акорд, при който тютюнът е бил отглеждан с усилията на цялото семейство. Посочва, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, като не е указал, че за полагания труд не се сочат доказателства и незаконосъобразно е пренебрегнал приобщени по делото доказателства. Претендира се отменя на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с последица неправилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 4739/16.08.2012 г. по адм. дело № 9464/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалба на Елена Иванова Икономова срещу решение № 489/29.09.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което са потвърдени разпореждане № 5003090054/17 от 29.10.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ за изменение и определяне на действителен размер на отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и разпореждане № 5003090054/2 от 15.03.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ с постановен изричен отказ за зачитане на осигурителен стаж по чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.) поради факта, че лицето няма лична партида, не фигурира в личната партида на майка си Дафина Томова Икономова, не са и изплащани суми, няма внесени лични вноски във фонд "Пенсиониране на земеделските стопани - кооператори" върху получен личен доход. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За периода от 1961 г. до 1975 г. е действал Закона за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори (отм.), по реда на който на задължително осигуряване и пенсиониране са подлежали земеделските стопани - кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили 16-годишна възраст. (чл. 2 ЗПЗСК). Съгласно чл. 17 от ЗПЗСК земеделски стопанин-кооператор по смисъла на този закон е всяко лице, което членува в трудово-кооперативно земеделско стопанство или е чл. на домакинството на член-кооператор. С разпоредбата на чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили. Съгласно разплащателната документация на ТКЗС "Топлика" с. Мосомище в личната партида на майката на жалбоподателката Дафина Томова Икономова са вписани значително по-големи разлики от запланувания минимум трудодни. Така например за процесния период е видно, че за 1996 г. действително отработените трудодни са 385, при приет минимум от 150; за 1967 г. действително отработените трудодни са 450, при приет минимум от 150; за 1968 г. действително отработените трудодни са 750, при приет минимум от 150; за 1969 г. действително отработените трудодни са 380, при приет минимум от 150; за 1970 г. действително отработените трудодни са 604, при приет минимум от 150; за 1971 г. действително отработените трудодни са 562, при приет минимум от 150 и за 1972 г. действително отработените трудодни са 590, при приет минимум от 150. Т. е. домакинството на член-кооператора Икономова е изработило 2671 трудодни в повече от определения минимум трудодни. Този факт явно рефлектира върху достоверността на записванията в разплащателната документация на ТКЗС "Топлика" с. Мосомище и в частност на личната партида на майката на жалбоподателката. Съдът не е изследвал обстоятелствата, доколко е възможно да не са извършени всички дължими отразявания, касаещи съществувалите трудови и осигурителни правоотношения. Важни при преценка на доказателствената сила на документите по делото са и фактите, че определянето на площите за обработване на тютюн е ставало на база численост на домакинствата на член-кооператорите. Съдът е следвало да отчете и обстоятелствата, че трудовите функции при обработка на тютюн се осъществяват с прекъсване във времето, защото работата има сезон характер и това дава възможност членовете на домакинството да участват в процеса, след учебни занятия, събота, неделя и ваканциите, като една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца, като начина на изчисляване на осигурителния стаж е уреден в чл. 96, ал. 7 и ал. 8 от ППЗП (отм.) и съгласно същия е недопустимо да се зачете два пъти един и същ календарен период за осигурителен стаж. Приетата по делото експертиза е установила част от относими за спора факти. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е отделил спорното от безспорното и не е указал на жалбоподателката, че за някои относими обстоятелства тя не сочи доказателства. Едва със съдебното решение, той е приел че удостоверение № 18/11.09.2006 г. от Кметство с. Мосомище е невярно и необосновано е игнорирал заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. По този начин съдът е възпрепятствал страната да проведе доказване на онези факти, които той е приел за недоказани. Незаконосъобразно не е допуснал експертиза, която да изследва в Архивохранилището на НОИ с. Невестино документацията на ТКЗС "Топлика" с. Мосомище и в частност тази касаеща домакинството на наследодателката на жалбоподателката. При положение, че преценката на решаващия съд е за недостатъчност на доказателствата относно релевантния факт, че през спорния период Елена Икономова е полагала труд в ТКЗС, съдът е следвало да даде указания с оглед правомощията си по чл. 171 от АПК, включително допускайки относими доказателства при условията на ал. 2 от същата разпоредба. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,