Решение № 2090 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2014 г.

Решение № 2090 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2014 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Силвестър Данаилов Коцов против решение № 215 от 16.04.2014 г., постановено по адм. дело № 77/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Силвестър Данаилов Коцов против заповед № 253/10.01.2014 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното и съдебното производство писмени и гласни доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят към момента на налагане на дисциплинарното наказание е заемал длъжността полицай в група "ОДГ" от ГПУ - II степен Чипровци при РДГП - Драгоман, категория "Е", поради което и съгласно правилото на чл. 186, ал. 1 вр. чл. 228, т. 3 от ЗМВР (отм.) директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е компетентния орган за налагане на дисциплинарното наказание. Законосъобразно съдът е прел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателствата и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като му са разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Впоследствие дисциплинарно-наказващият орган е констатирал, че не са събрани всички доказателства, поради което и на основание чл. 245, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) е разпоредил да бъдат събрани допълнителни такива. Коцов е запознат с разпореждането, както и с допълнително изготвената обобщена справка и всички приложени към нея материали, което е удостоверил с подписа си. Служителят е дал обяснения и възражения, които са приети от дисциплинарно-наказващия орган. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като към момента на депозиране на докладната записка от 23.10.2013 г. за извършени нарушения от Коцов същият е бил стажант, поради което дисциплинарното производство е следвало да бъде образувано със заповед на министъра на вътрешните работи, а не от директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Видно от събраните по делото доказателства е, че със заповед от 24.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи на Силвестър Коцов е присъдена категория "Е" - III степен - полицай, на която служителят е назначен на 04.11.2013 г. На 25.10.2013 г. е направено предложение до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е от 05.11.2013 г. от компетентния орган - директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Твърдението в касационната жалба, че дисциплинарното производство е следвало да бъде образувано от министъра на вътрешните работи, който към момента на депозиране на докладната записка е бил компетентния за това орган, е неоснователно. Към момента на изготвяне на предложението до министъра на вътрешните работи е била налице издадена заповед, за присъждане на категория "Е" на служителя, поради което и да бе образувано дисциплинарно производство по силата на императивното правило на чл. 238 от ППЗМВР (отм.) същото е следвало да бъде изпратено на компетентния орган - директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Следователно изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение, тъй като съдът неправилно е приел, че при установяване на второто от описаните в заповедта дисциплинарни наказания са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същите на са съществени. Действително в заповедта за образуване на дисциплинарното производство е посочено само нарушението, изразяващо се в получаване на сумата от 5 евро от водача на товарния автомобил, като в последствие е установено и второто нарушение и в случая правилно съдът е приел, че това нарушение не е съществено. При провеждане на дисциплинарното производство са изготвени допълнително обобщена справка и становище, с които е установено и второто нарушение, като жалбоподателят е запознат с тях и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като правото му на защита не е нарушено, поради което не е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно и възражението на касатора за нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.) След като по делото е установено, че служителят е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР (отм.), то цитираната норма императивно разпорежда, че за този вид нарушения се налага дисциплинарно наказание "порицание". Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР (отм.). По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Възползвайки се от служебното си положение, Коцов е получил от румънски гражданин сумата 5 евро, с което е осъществил фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Неоснователни са доводите на касатора, че по делото не е установено същият да е извършил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. От събраните в административното и в съдебното производство доказателства в т. ч. и показанията на разпитаните свидетели по несъмнен начин е установено, че служителят е извършил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. Неоснователни са доводите, че в заповедта и изготвените в дисциплинарното производство обобщени справки и становища не са описани действията, с които служителят е нарушил етичните правила за поведение на служителите в МВР и е уронил престижа на службата. В заповедта е посочено, че служителят в качеството му на граничен полицай е взел, без да му се полагат по служба сумата от 5 евро от румънски гражданин, водач на спрян за проверка румънски товарен автомобил, което е станало достояние на други служители на гранична полиция и на румънския гражданин, с което несъмнено е уронен престижът на службата, както и че се е опитал да упражни влияние върху колегите си при извършване на проверка на автомобил с изтекли транзитни номера и водач без свидетелство за управление на МПС. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Неоснователно е твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради отказ на съда да призове и разпита в качеството на свидетел водачът на лекия автомобил. От една страна по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършените от Коцов тежки нарушения на служебната дисциплина, от друга страна първото от дисциплинарните нарушения е установено по несъмнен начин и същото е достатъчно да обоснове вида на наложеното наказание. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Силвестър Данаилов Коцов да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,