Решение № 11873 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП срещу решение 259/15.03.2024 г., постановено по адм. дело 207/2023 г. на Административен съд - Силистра, с което по оспорване на Нова 2009 ЕООД, е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-03001923000417-091-001/01.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с РА за поправка П-03001923150094-003-001/07.08.2023 г., потвърден с решение 215/23.10.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 6 166,67 лв./главница/ и 2437,14 лв. /лихви/ и задължения за корпоративен данък в размер на 8918,48 лв./главница/ и 2880,52 лв. /лихви/. Решението се обжалва от директора на Дирекция ОДОП Варна с навеждане на доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява се несъгласие с извода на съда, че заповедта, с която е възложена разглежданата ревизия, не е редовно връчена на адресата си. Сочи се, че електронният адрес, на който е връчена първата ЗВР е деклариран пред ТД на НАП Варна, офис Силистра лично от управителя на Нова 2009 ЕООД като електронен адрес за кореспонденция с НАП с уведомление вх. 1900001469/04.03.2010 г. По тези съображения инвокира искане за отмяна на решението и връщане на делото на АС Силистра за произнасяне на спора по същество. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В доказателство на изложените твърдения прилага уведомление вх. 1900001469/04.03.2010 г. и обща справка за Нова 2009 ЕООД към касационната жалба. Представя писмена защита. Ответникът - Нова 2009 ЕООД, чрез адв. Дочев, в депозиран по делото писмен отговор и становище, оспорва основателността на касационната жалба, като моли приложените към нея доказателства да не се приемат. Претендира разноски за всички инстанции. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура на Република България е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт /РА/ Р-03001923000417-091-001/01.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с РА за поправка П-03001923150094-003-001/07.08.2023 г., потвърден с решение 215/23.10.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 6 166,67 лв./главница/ и 2437,14 /лихви/ и задължения за корпоративен данък в размер на 8918,48 лв./главница/ и 2880,52 лв. /лихви/. За да обоснове извод за нищожност на ревизионния акт, съдът е приел от фактическа страна, че началото на ревизионно производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия Р-03001923000417-020-001/31.01.2023 г., издадена от О. Й. Г., началник сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП Варна, оправомощен със Заповед Д-150/01.02.2022 г. на и.д. директор на ТД на НАП - Варна. ЗВР е връчена на електронен адрес [интернет адрес] на 03.02.2023 г. Първостепенният съд е споделил разбирането, че ревизионното производство, разглеждано като сложен фактически състав, включва издаване на заповед за възлагане на ревизия - чл. 112, ал. 1 ДОПК и нейното връчване на ревизираното лице чл. 114, ал. 1 и чл. 113, ал. 2 ДОПК, като в процесния случай е приел, че ЗВР не е изпратена на деклариран от ДЗЛ електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК, предвид което ЗВР се явява ненадлежно връчена и данъчното производство не е започнало законосъобразно. По тези съображения съдът заключава, че е налице допуснато съществено нарушение на данъчнопроизводствените правила в контекста на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което рефлектира върху крайния акт, с който приключва ревизията и обуславя нищожността на оспорения РА. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК в приложимата по време редакция сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК. С оглед съдържанието на представената в хода на съдебното производство административна преписка, основателни са оплакванията на касатора за допуснато от страна на първоинстационния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на изрични указания за ангажиране на доказателства във връзка с начина, по който електронният адрес за кореспонденция на ревизираното лице е станал известен на приходния орган. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е дал указания на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Доколкото това обстоятелство е определящо за преценката на действителността на оспорения акт, първоинстанционният съд е следвало да укаже на приходната администрация да представи доказателства, дали електронният адрес, на който е връчена ЗВР е бил деклариран от дружеството по реда на чл.28, ал. 2 от ДОПК. Такива указания обаче не са дадени от първостепенния съд, а последният е дал вяра на изложените твърдения в писмените бележки, депозирани от дружеството, че данъчната администрация не е разполагала с изрично посочен електронен адрес към момента на започване на ревизията, а такъв е посочен значително по-късно по време на ревизията. Предвид изложеното съдът е прогласил нищожността на РА без да изясни изцяло фактическата обстановка по делото. Пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства относно заявяването на електронен адрес от дружеството пред приходния орган, като към КЖ е представено уведомление вх. 1900001469/04.03.2010 г., видно от което през 2010г. лично управителят на Нова 2009 ЕООД е заявил електронен адрес [интернет адрес] за кореспонденция с НАП. С оглед така представеното доказателство, ЗВР се явява редовно връчена на цитирания електронен адрес на дружеството. Видно от доказателствата, съдържащи се в административната преписка, в хода на развилото се ревизионно производство, всички документи са връчвани на цитирания електронен адрес, същите са били своевременно изтегляни и в указаните срокове дружеството е представяло изисканите му документи, в т.ч. подало е възражение срещу РД и своевременно е отговаряло на приходния орган по всички изпратени на [интернет адрес] искания. Предвид изложеното в нито един етап от проведеното ревизионно производство правото на защита на ревизираното лице не е било накърнено, нито са налице нередовно връчени документи във връзка с извършената ревизия, които да обосноват извод за нищожност на процесния РА. Съобразно изложеното, изводът на съда за нищожност на процесния РА се явява неправилен и необоснован, което обуславя необходимостта от отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Силистра. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по съществото на спорното материално право, като обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. С оглед изхода на спора, новият състав на първоинстанционния съд следва да се произнесе по разноските съобразно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение