Решение № 1415 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10675/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Глас - Хим ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК 160100426, подадена от адв. Йовчев, против Решение 6128 от 08.07.2024г, постановено по а.д. 759 по описа на Административен съд град Пловдив за 2024 г. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от Еней 92 ЕООД и счита, че събраните доказателства опровергават направените изводи в тази връзка. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен изцяло. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Новакова, я оспорва в хода по същество и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените доводи в касационната жалба, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) Р-16001623003329-091-001 от 20.12.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 113 от 19.03.2024 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика /Д ОДОП - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за допълнително определен корпоративен данък за 2022 г. в размер на 4 236.97 лв. и лихви - 129.11 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 15 942.93 лв. и лихви 1 769.05 лв. (общо 20 179.90 лв. главница и 1 898.16 лв. лихви). Установяванията на първоинстанционния съд по фактите следват процесуалните действия на органите по приходите, довели до спорните корекции на декларираните данъчни резултати на жалбоподателя по ЗДДС и ЗКПО. Ревизията на Глас - Хим ЕООД със съответния обхват е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001623003329-020- 001 от 05.06.2023 г., издадена от С. Петрова, началник сектор при ТД на НАП - Пловдив. Предложенията за установяване и констатациите на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-16001623003329-092-001/20.11.2023 г., срещу който задълженото лице не е възразило по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. В резултат от служебната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че ревизионното производство е образувано в срока по чл. 109 ДОПК и след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112, ал. 2 ДОПК. Процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията на чл. 120 ДОПК за писмена форма и съдържание. Приложените РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР по делото са съставени като електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. и подписани от издателите с валидни електронни подписи, което не е било оспорено. В хода на ревизионното производство съдът не е намерил съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и не противоречат на установените факти и събраните доказателства по делото. В мотивите са изведени относимите правни разпоредби на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и преюдициална практика на СЕС по конкретни дела (дело С-653/11, дело С-78/12, дело С-151/13). Ангажираните доказателства от жалбоподателя в рамките на ревизионното и на съдебното производство във връзка с фактурите с издател Еней 92 ЕООД не водят до различни изводи относно фактурираните стоки и услуги. Изложените аргументи от съда се отнасят до невъзможността да бъде индивидуализиран предметът по фактурите: авансово плащане по договор; плащане по договор;допълнителна работа; окончателно плащане по договор; авансово плащане за материали; доставка на материали; скоби за конструкция, винтове и силикон , от кои лица евентуално са извършени ремонтите и липсата на други документи за доставката на материалите и изпълнението на услугата. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е обосновано с конкретни аргументи. Наведените оплаквания срещу изводите на решаващия съд по приложението на ЗДДС и ЗКПО не се установяват при извършената проверка от касационната инстанция. Между страните не е налице спор по фактите и същите са възприети правилно в първоинстанционното решение. Правният спор засяга преценката за наличие на посочените в РА основания за корекция на данъчните резултати на ревизираното лице в частта за допълнително определен корпоративен данък за 2022 г. в размер на 4 236.97 лв. и лихви - 129.11лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 15 942.93 лв. и лихви 1 769.05 лв. по издадените фактури от доставчика Еней 92 ЕООД. Тъй като въз основа на твърденията си ревизираното лице черпи за себе си благоприятни правни последици, то в негова тежест при оспорването на РА по административен и съдебен ред е да установи по несъмнен начин изпълнението на предвидените законови условия арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Първоинстанционният съд е дал съответстващ на материалния закон отговор на поставените въпроси след като е обсъдил аргументите на жалбоподателя и приетите доказателства по делото. За твърдените доставки от Еней 92 ЕООД са представени фактури, договори, актове обр.19 и счетоводни документи от ревизираното лице. При опита за проверка на доставчика не са представени изисканите документи относно процесните доставки. Правилен е изводът на решаващия съд и на органите по приходите за липса на пълна индивидуализация на предмета по фактурите. Неизяснени и на този етап остават точните параметри и механизма на доставка на материалите/стоките и изпълнението на фактурираните услуги - вида, произхода и количествата на използваните материали; откъде са закупувани тези материали; кой е извършвал доставката и транспорта на материалите; за чия сметка е бил транспортът; каква техника е използвана при работа. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от съставените приемо-предавателни протоколи не става ясно, кой точно е извършвал съответните дейности, къде са извършвани, и какво точно е извършено, съответно не могат да бъдат обвързани и с фактурите, с оглед обема на работа и разплащането по всяка една от тях. Липсва информация и за посочен артикул, за който са извършени съответните дейности. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В същия смисъл са т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, на което административният съд се е позовал, както и т. 31 и т. 32 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник. С оглед на изложеното не може да бъде споделена тезата на касатора, че доставките се установяват от представените доказателства, които са прекалено общи и не изясняват допълнителни факти, релевантни за правния спор. Заявеният отказ от съдебно-счетоводна експертиза е показателен за реалната липса на безспорни доказателства за реалност на изследваните доставки. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. При този изход от делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. На НАП се дължат своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 387,06 лв. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,