Решение № 14545 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2622/2014 г.

Решение № 14545 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2622/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, представен от юрисконсулт Татяна Симеонова, против решение № 36/7.01.2014 г. /решението е датирано неправилно в титулната част, като е посочена дата 7.01.2013 г./, постановено по адм. д. № 3323/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив и отменящо решение № 1098/17.10.2013 г., на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201, § 1 буква "а" и § 2 и § 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока за стока № 1 по ЕАД № 10BG003000Н0177777 от 11.10.2010 г. е определена нова митническа стойност в размер на 31 104.33 лева, и на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на 4 425.42 лева, ведно със закъснителна лихва и е разпоредено извършване на корекции в съответните клетки по ЕАД. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отричат се изводите на съда за коректно посочване в ЕАД на митническата облагаема стойност и липсата поради това на основания за коригирането й от митническите органи. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Ответникът - "Садат" ООД, чрез повереника си адв. Пепа Матова, в писмено становище отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 10BG003000Н0177777 от 11.10.2010 г. деклариране от жалбоподателят на стока - хартиени носни кърпички марка "Танго" с нето тегло 11011 кг и код по ТАРИК 4818201000, с държава на изпращане Турция и изпращач "KOZMO KIMYA SANAYI VE DIS TIC. LTD. STI." - гр. Истамбул, Турция за поставянето им под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление. Декларираната митническа стойност е 8 977.26 лева, като е представена фактура № 109219 от 5.11.2010 г. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество е представено от турската митническа администрация заверено копие на митническа декларация за износ № 10341300ЕХ535337/5.11.2010 г., депозирана при износната операция, осъществена от турското дружество за жалбоподателя. В износната декларация са вписани условия на доставка FOB Истамбул и цена на стоката 21 335 щ. д.; докато в представената от жалбоподателя фактура при оформяне на вноса условия на доставка е СРТ Пловдив, а общата фактурна стойност - 640.354 590 евро. С оспореното решение № 1098/17.10.2013 г. началникът на Митница Пловдив е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от турската митническа администрация ЕАД) 21 335 щ. д, приравнена на 30 104.33 лв. по курса за митнически цели на щатския долар към момента на регистриране на ЕАД - 1,41103 лв. В МОС са включени и транспортните разходи в размер 1000 лева с оглед уговорката FOB Истамбул. Възложеното на жалбоподателя задължение е за доплащане на ДДС в размер на 4 425.42 лв. и лихва от датата на изтичане на срока по уведомлението за вземане под отчет до датата на пълното погасяване на задължението. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Определил е решението като противоречащо на материалния закон. Отнесъл е към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на посочената в решението митническа стойност като действително договорена. Според съда представената пред турската митническа администрация фактура, както и тези представени пред националната митническа администрация от жалбоподателя са частни документи и кредитирането от ответника на първите за сметка на вторите не е мотивирано. АС Пловдив не е обективирал изводи относно акцесорното задължение за лихва. Обсъдил е акта в частта относно включването в МОС на транспортните разходи и го е определил като неправомерно с оглед уговорката СРТ Пловдив. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация и приложената към нея фактура във варианта, приложен към тази декларация, са недостатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, е достатъчна за установяване, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност е установената за плащане цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". Условието СРТ изключва правомерността на корекцията на МОС по чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета с включването в нея на транспортни разходи. Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя равностойност на 4 590 евро. Липсват правни и логически основания да се ценят представените пред турската митническа администрация митническа декларация и фактура за сметка на дискредитирането на тези представени от ответника по касация в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на режима с фактура № 109219/5.11.2010 г. С оглед разпределението на тежестта на доказване за административния орган е обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е 21 335 щатски долара - различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред писмените доказателствени средства установяващи декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. Отсъстват предпоставките за установеното от администрацията задължение за лихви. В съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 от ЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО) обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Без да има данни за взимане на задължението на "Садат" ООД под отчет и за отправяне на покана длъжникът не е изпаднал в забава /единствено в класираното на л. 8 от делото на АС Пловдив писмо се сочи изпращане до титуляра на режима на уведомление за вземане под отчет, но такова не е представено/. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски, но не е доказано извършването на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,