Решение № 76 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2016 г.

Решение № 76 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "А. Ф." ООД срещу решение № 2635 от 23.12.2015. на Административен съд П., постановено по адм. дело № 1704/2015 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу констативен протокол № 26217/28.04.2015 г., издаден от комисия, съставена от трима главни инспектори в отдел "Контрол на храните" /КХ/ при Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - П. при Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ в частта, с която е разпоредено част от артикулите, находящи с в хл. камера № 8 да останат на съхранение в същата камера до изпълнение на предписание № 000544/28.04.2015 г. и е ограничен достъпът до обекта под възбрана, чрез поставянето на удостоверителни знаци върху него. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяната му. Излагат се съображения, че в случая са приложими разпоредбите на ЗВМД, а не на Закона за храните. Ответната страна - комисия, съставена от трима главни инспектори в отдел "Контрол на храните" /КХ/ при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - П., чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда, оспорва жалбата и моли решението на АС - П. да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира постъпилата жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното съдебно решение Административен съд П., е отхвърлил жалбата на търговеца срещу констативен протокол № 26217/28.04.2015 г., издаден от комисия, съставена от трима главни инспектори в отдел " Контрол на храните"/КХ/ при Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - П. при Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ в частта, с която е разпоредено част от артикулите, находящи с в хл. камера № 8 да останат на съхранение в същата камера до изпълнение на предписание № 000544/28.04.2015 г. и е ограничен достъпът до обекта под възбрана, чрез поставянето на удостоверителни знаци върху него. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: "А. Ф." ООД е търговец на храни по смисъла на § 1, т. 61 ЗХ. На 17.04.2015 г., със заповед № РД-11-618, изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните е наредил извършването на верификация на официалния контрол в предприятията за месопреработка, находящи се на територията на посочените области, в т. ч. О. П.. За периода 20.04.2015 г. - 24.04.2015 г. назначената със заповед № РД-11-618 комисия е извършила проверка на камера № 8 в склад за съхранение и търговия на едро с храни, собственост на "Изида" ООД, ползвана от "А. Ф." ООД. Комисията е установила, че операторът не предоставя достатъчно доказателства, които осигуряват възможност за проследяване на останалите технологични етапи, включително готов продукт и реализацията му, както и че разработената и въведена система за проследимост не съответства напълно на изискванията на чл. 21 ЗХ и чл. 17 и 18 от Регламент (ЕО) № 178 на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002); препоръчала е на директора на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. П., да спре експлоатацията на обект "месопреработвателно предприятие", стопанисвано от "А. Ф." ООД, находящо се в гр. С., ул. "Кирил и Методий" № 6 до представяне на доказателства за въвеждане на ефективна система за проследимост; задължила е официалния контрол на предприятието да предприеме необходимите законови мерки. Констатациите на комисията са обективирани в констативен протокол за периода 20.04.2015 г. до 23.04.2015 г. На 22.04.2015 г., в изпълнение на заповед № РД-11-618, комисия от Областната дирекция за безопасност на храните е извършила проверка в хладилна камера № 8 и е поставила обекта под възбрана като е ограничила достъпа до него чрез обозначителни знаци - лента с подпис и печат на официалния контрол - констативен протокол № 0026330. На 28.04.2015 г. главен инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните, на основание чл. 30а, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗХ е предписал на "А. Ф." ООД да представи доказателства в писмен вид за всяка една партида по входящи и изходящи документи като е определил срок за изпълнение 30.04.2015 г. - Предписание № 000544. На 28.04.2015 г. комисията от областната дирекция, с оглед на представените от търговеца доказателства, е премахнала удостоверителните знаци на камера № 8, освободила е част от артикулите, а останалите са останали под възбрана до изпълнение на Предписание № 000544 - съставен е констативен протокол № 0026217, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство. На 30.04.2015 г. комисията от областната дирекция е установила изпълнение на Предписание № 000544 и е премахнала удостоверителните знаци от камера № 8 - констативен протокол № 0026616. Въз основа на така изложените факти АС - П. е приел, че подадената жалба е процесуално допустима, тъй като с обжалвания констативен протокол се засягат права и законни интереси на касатора. По същество съдът е приел, че оспореният констативен протокол е издаден от компетентен орган в изпълнение на неговите законови правомощия. Спазено е изискването за форма. Актът е постановен в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и при съобразяване с целта на закона. Според АС- П. в случая са били налице материалните предпоставки за налагане на дружеството на ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗХ, изразяваща се в ограничаване на достъпа до обект под възбрана чрез удостоверителни знаци. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На първо място правилен е изводът за допустимост на подадената жалба. Разпореждането, с което се поставя обекта под възбрана като се ограничава достъпът до него, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. С него се засягат права и законни интереси на дружеството. Това е така, тъй като по този начин дружеството е лишено от възможността да експлоатира собствения си обект за неопределен период от време, което от своя страна рефлектира неблагоприятно върху неговата правна сфера. На следващо място оспореното решение е и правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон, отговорил е на всички възражения и оплаквания на дружеството в жалбата и е постановил обоснован съдебен акт, който не страда от сочените в касационната жалба пороци. Съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 1, 2 и 10 от Закона за храните компетентните органи имат право на свободен достъп до всички обекти за производство и търговия с храни, както и до транспортните средства; да изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни, и да получават копия от тях; да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци. По силата на чл. 21а, ал. 1 и ал. 2 ЗХ производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта: 1. изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни; 2. съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти. За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване С оспорения констативен протокол на "А. Ф." ООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗХ - ограничен е достъпът до хл. камера № 8 чрез поставянето на удостоверителни знаци. Ограничителната мярка е наложена във връзка с извършвана проверка от страна на ОДБХ - П. относно проследяването на намиращите се в хладилната камера храни от животински произход, както и за да се обезпечи изпълнението на предписание № 544/28.04.2015 г. на контролните органи за предоставяне на изискани от ОДБХ - П. документи и информация за намиращите се в хл. камера хранителни артикули. По делото не е спорно, че на 28.04.2015 г. дружеството- касатор не е предоставило на ОДБХ- П. цялата изискана информация, отнасяща се до намиращите се в хладилна камера № 8 храни. Ето защо в хл. камера № 8 са останали онези артикули, по отношение на които "А. Ф." ООД не е представило изисканите документи. Мярката е наложена до представяне на изисканите с предписание 0544/28.04.2015 г. документи. Изложеното по-горе води до извод, че в конкретния случай са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗХ. Неоснователно е твърдението на "А. Ф."ООД, че оспореният акт е немотивиран. Констативният протокол е издаден като в него е отбелязано, че мярката се налага до изпълнение на предписание № 544/28.04.2015 г. А с предписанието е изискана конкретна информация, отнасяща се до храните, намиращи се в хл. камера 8. От друга страна констативният протокол препраща и към протокол от 23.04.2015 г., намиращ се на л. 26 - л. 28 от делото. Протоколът е подписан от инспектори към ОДБХ - П. Изложените в констативния протокол факти са достатъчни, за да обосноват извод за мотивираност на обжалвания акт. Настоящата инстанция не приема и възражението на касатора, че в случая е следвало да се приложи ПАМ по ЗВМД, а не по ЗХ, тъй като ЗВМД е специален по отношение на ЗХ. Съгласно разпоредбата на чл. 57 ЗВМД суровини и храни от животински произход се пускат на пазара, ако отговарят на изискванията на ЗВМД, ЗХ и нормативните актове по прилагането им. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че по отношение на храните от животински произход се прилагат и двата закона. В двата закона за залегнали различни изисквания към храните от животински произход. Ето защо и двата закона са приложими към храните от животински произход. В случая проверката се отнася до спазването на изисквания, регламентирани в ЗХ, следователно приложение следва да намерят именно разпоредбите на ЗХ, а не тези на ЗВМД. Неоснователно е възражението на касатора, че наложената от ОДБХ - П. мярка не е съобразена с целта на закона. Мярката е пропорционална на преследваната от закона цел. Административният орган не е могъл да наложи друга, по-лека мярка, с която да бъде постигната целта на закона. В случая обектът не е спрян, а само временно /в рамките на три дни от 28.04.2015 г. до 30.04.2015 г./ е ограничен достъпът до обекта. Именно с оглед извършването на своевременна проверка относно проследимостта и съответствието на намиращите се в хл. камера храни с представените документи е било необходимо да бъде ограничен достъпът до обекта до представянето на цялата документацията, необходима за извършване на проверката. Предвид изложеното правилен се явява и изводът на АС - П., че по-благоприятна и по-щадяща мярка, с която би могла да се постигне целта на закона, не е съществувала. Като е съобразил дотук изложените обстоятелства, АС - П. е постановил правилен съдебен акт. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - П. сумата от 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд