Решение № 16108 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2018 г.

Решение № 16108 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на община А. против решение № 774/20.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2717/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена негова заповед № РД-08-617 от 14.09.2017 г., издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ за забрана достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред обект: "Закусвалня и сладкарница", намиращ се на I-ви надземен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответната страна Г. Нейков не взема становище. Ответната страна О. Таракчиян оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед е издадена неправилно с адресат Г. Нейков, който към датата на издаване на заповедта няма качеството на възложител на строежа, поради което е направен изводът, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е приел също, че обжалваната заповед е издадена при липсата на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил установявания относно всички правнозначими факти, въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорено заключение на вещо лице. Достигнал е до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че адресатът на процесната заповед за забрана достъпа и ползването на обект, неприет по установения ред, не е нито собственик, нито ползвател на обекта. Правилно решаващият съд е приел, че административното производство се е развило по отношение на ненадлежна страна, в резултат на което е постановен незаконосъобразен индивидуален административен акт. Отделно от посоченото, съгласно приетото заключение на съдебно - техническата експертиза, е установено, че извършените дейности в обекта съответстват на описаното в конструктивното становище - с извършеното вътрешно преустройство не се засягат носещи конструктивни елементи на сградата и не се променя натоварването върху конструкцията, като се обособяват съблекалня и складово помещение с PVC плоскости. От доказателствата по делото се установява, че в случая е налице вътрешно преустройство на помещенията, което е текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж и за да бъде ползван не е необходимо да бъде въведен в екплоатация. Във връзка с гореизложеното и настоящият състав намира, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, поради и което е законосъобразен извода на Административен съд - Б. в тази връзка. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,