Решение № 10354 от 16.11.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за отмяна на влязло в сила Решение 5093 от 04.08.2021 г. на Административен съд София град /АССГ/, Първо отделение, 42 състав, постановено по адм. д. 13131/2019 г., оставено в сила с Решение 3867 от 20.04.2022 г. по адм. дело 11472/2021 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение.

Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е обосновано с основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, като се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, съответно същите не са могли да бъдат известни на страната, позоваваща се на приетото в Решение от 22.12.2010 г. по дело С - 279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Подателят на искането за отмяна обвързва основанието по чл. 239, т. 4 АПК със съществуването в правната действителност на решение 5064/27.07.2018 г. по адм. д. 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице множество съдебни решения, разрешаващи по различен начин идентични правни казуси, поради което моли да бъде допусната отмяна и на основание чл. 239, т. 4 АПК. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.

"Електроразпределение Север" АД е оспорило искането за отмяна с подробни доводи, съдържащи се в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Претендира разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като депозирано от страна по делото, насочено срещу влязъл в сила съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Установено е по делото, че с решение 5093 от 04.08.2021 г. по адм. д. 13131/2019 г. по описа на АССГ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД, електроразпределително дружество/, обезщетение за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във вр. с отмяната на Наказателно постановление НП - 205/30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, по - конкретно: обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. /с ДДС/, представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по нахд. 2486/2015 г. по описа на Районен съд - Русе, заедно с обезщетение за забава върху главницата от 1356 лв. в размер на законната лихва, считано от 16.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. С влязло в сила решение 3867 от 20.04.2022 г. по адм. дело 11472/2021 г. състав на ВАС - трето отделение е оставил в сила решението на АССГ.

По отношение на твърдяните от молителя основания за отмяна по чл.239, т.1 и чл.239, т. 4 АПК:

1. В разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на цитирано основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но които не са били известни на страната по обективни причини, въпреки че тя е проявила дължимата й грижа за активното участие в съдебното производство и за ангажирането на относими доказателства. Тези факти, несъобразени от съда, могат да създадат вероятност съдебният акт да се окаже подлежащ на последваща отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК.

Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с Решение от 22.12.2010 г., постановено по дело С - 279/09 във връзка с отправено преюдициално запитване за тълкуване принципа на ефективност, като се изясни дали той допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица.

В константната практика на ВАС последователно е обосноваван изводът, че решение на СЕС, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което е направено тълкуване на норма от правото на ЕС, не съставлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Основанията за отмяна по чл. 239 АПК не могат да бъдат прилагани разширително чрез включване в тях и на акт на СЕС, създаден по реда на чл. 267 ДФЕС, защото това ще противоречи на принципа на стабилитет на съдебния акт. Освен това, трябва да се има предвид, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания като източник на правото, подлежат на публикуване. Текстът на чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС предвижда съобщението, съдържащо датата и диспозитива на решението и определението на СЕС, слагащи край на производството, да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. От този момент се счита по отношение на третите лица, че е изпълнена презумпцията за тяхното узнаване. Решение от 22.12.2010 г., постановено по дело С - 279/09 на СЕС, е публикувано в брой С 55/19.02.2011 г. в Официален вестник на ЕС, поради което от този момент решението се счита, че е узнато от третите лица и поради това същото не изпълва хипотезата на новооткрито обстоятелство. Тези мотиви са относими и към определението от 27.09.2011 г. по дело F - 55/08 DEP на Съда на Публичната служба. В допълнение може да се посочи, че цитираното по - горе решение на СЕС не запълва предмета на спора, висящ пред националния съд.

2.Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия счита, че в случая не е доказано и твърдяното основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК, поддържано от КЕВР. Това основание предпоставя установяване идентитета не само на страните, но и на предмета на спора. В случая макар да е налице идентичност на сочените от подателя на искането страни по цитираните от него дела, липсва идентитет между предмета на спора по делата. Това е така, защото е отменено друго наказателно постановление. В този смисъл противоречие между две съдебни решения ще има, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го разрешават с диспозитива на съдебните актове по различен начин. Видно е обаче по настоящото дело, че не се касае за казуси между едни и същи страни, с идентичен предмет, които да са разрешени различно от съдилищата. В искането за отмяна са формулирани и доводи, касаещи приложението на материалния закон, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото извънредно производство.

По така изложените съображения, молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, подадена от КЕВР се явява неоснователна.

С оглед на резултата по делото и направеното искане от ответната страна, в полза на "Електроразпределение Север" АД трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., който размер не е прекомерен и е близък до минималния размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия