Решение № 7994 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14615/2012 г.

Решение № 7994 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14615/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез пълномощник юриск. З. Захариева, против решение № 5276 от 8.10.2012 г. по адм. д. № 485/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 35 състав, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 01-6500/23289 от 26.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", относно одобрение на заявление за плащане с ИН 2903020037 от 28.07.2010 г. по Договор за предоставяне на финансова помощ с № 200885/15.05.2008 г. за мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя", дейност "Презасаждане със смяна на сорта при смяна на формулировката със смяна на подпорната конструкция", в частта му от окончателно одобрения размер на финансовата помощ за тази дейност от 39 130.84 лв. до пълния първоначално одобрен размер от 80 970.36 лв. и е върната административната преписка на органа за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите на решението и в сроковете по Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 г. - 2013/2014 г. (Наредба № 1). Излага доводи за недопустимост на решението, поради това, че отмененото уведомително писмо не представлява индивидуален административен акт, а има уведомителен характер на страна по договорно отношение. Смята, че волеизявлението на изпълнителния директор е по изпълнението на договор и не представлява властническо волеизявление, възложено по силата на закон, поради което съдът е излязъл извън компетентността си за разглеждане на административноправен спор. По същество излага, че съдът не е съобразил доказателствената сила на контролния лист по извършената проверка на място, както и други документи относно неизпълнение на задълженията от кандидата за финансиране. Смята, че е налице и противоречие в мотивите на решението. Моли, да се отмени обжалваното решение, като недопустимо и алтернативно като неправилно. Ответникът по касационната жалба - Емил Кирилов Ремизев от гр. Кюстендил, чрез пълномощника адв. Емануил Йорданов с писмена защита и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение в частта, в която е отменено уведомителното писмо. Подадена е касационна жалба и от Емил Кирилов Ремизев от гр. Кюстендил, чрез пълномощника адв. Емануил Йорданов, против решение № 5276 от 8.10.2012 г. по адм. д. № 485/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 35 състав, в частта, в която е върната административната преписка на органа за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите на решението и в сроковете по Наредба № 1. Излага, че решението в тази част е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като е приложил чл. 173, ал. 2 от АПК, без да посочи причините, които позволяват да бъде решен спора по същество. Иска, да се отмени решението в тази част и бъде осъден ДФЗ да му заплати пълната дължима сума, както и разноските по делото. Ответникът по тази касационна жалба - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението в тази част, предвид невъзможността на съда да реши спора по същество и предвид предвидената акредитация на Разплащателната агенция на ДФЗ, да извършва плащания по европейския земеделски фонд. Моли, да се отхвърли жалбата в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата. Излага, че решението е недопустимо, т. к. съдът се е произнесъл по акт, който не е съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 от АПК, а процесното уведомително писмо е документ, съдържащ едностранно волеизявление в изпълнение на договорно взаимоотношение. Смята, че отказът за изплащане на финансова помощ по сключения договор е изявление на едната от страните по договора и реда по който жалбоподателят в първата инстанция, като страна по този договор, следва да реализира правата си, е този по Закона за задълженията и договорите. Излага, че оспореното уведомително писмо е издадено от ръководител на ведомство, но не в изпълнение на възложените му по закон властнически правомощия, а в изпълнение на клаузи по сключен договор, поради което редът по който следва да се разрешат спорните правоотношения е общия исков, а не на съдебно-административно производство. Предлага съдебното решение да се обезсили. Алтернативно излага, че ако съдът приеме, че е налице индивидуален адм. акт, който подлежи на контрол по реда на АПК, по отношение на жалбата от Емил Ремизев за неправилно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че същата е неоснователна, след като при приети от съда нарушения по чл. 35 и 36 от АПК, при издаване на акт без изяснена фактическа обстановка, без мотиви и при липса на правно основание, правилно съдът е упражнил правомощията си по чл. 173, ал. 2 от АПК. Излага, че съдът не би могъл при решаване на делото по същество да извърши контрол за законосъобразност на акта, нито да го допълни с мотиви, за да не елиминира задължението на административния орган за изпълнение на административно производствените правила, вменено му от закона, което последният не е изпълнил. Предлага при приета от съда допустимост на решението, същото да остане в сила. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в установения от закона срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С решение № 5276 от 8.10.2012 г. по адм. д. № 485/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 35 състав, е отменено Уведомително писмо изх. № 01-6500/23289 от 26.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", относно одобрение на заявление за плащане с ИН 2903020037 от 28.07.2010 г. по Договор за предоставяне на финансова помощ с № 200885/15.05.2008 г. за мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя", дейност "Презасаждане със смяна на сорта при смяна на формулировката със смяна на подпорната конструкция", в частта му от окончателно одобрения размер на финансовата помощ за тази дейност от 39 130.84 лв. до пълния първоначално одобрен размер от 80 970.36 лв. и върната административната преписка на органа за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите на решението и в сроковете по Наредба № 1. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 35 и чл. 36 от АПК и нарушение на материалния закон. Приел е, че не са изложени мотиви в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК по какви причини е редуцирана първоначално одобрената финансова помощ за постановяване на отказ по чл. 20, ал. 5 от Наредба № 1. Съдът след като е отменил заповедта, с която е отказано финансиране, е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на решението. Обжалваното решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения обуславящи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото относими към оспорения акт, към компетентността на органа издател на акта и въведените материалноправни изисквания при финансиране на проекти по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя". От фактическа страна е установено и не се спори от страните, че Емил Кирилов Ремизев е кандидатствал за финансиране на проект пред ДФ "Земеделие" - РА по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя", със заявление от 10.02.2008 г. с УИН № 2903020037. Проектът на кандидата е одобрен и е сключен Договор за предоставяне на финансова помощ с № 200885/15.05.2008 г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" с Държавен фонд "Земеделие - Разплащателна агенция " общо в размер на 125 437,46 лв., като за част от проекта по дейност "Презасаждане със смяна на сорта при смяна на формулировката със смяна на подпорната конструкция" на 2,7007 ха е одобрен първоначален размер на помощта в размер на 80 970.36 лв. с краен срок на изпълнение 30.10.2010 г. След извършване на дейностите кандидатът подал заявление за плащане на финансовата помощ. След извършени процедури по проверка с Уведомително писмо изх. № 01-6500/23289 от 26.11.2010 г. на изпълнителния директора на Държавен фонд "Земеделие", относно одобрение на заявление за плащане с ИН 2903020037 от 28.07.2010 г. по Договор за предоставяне на финансова помощ с № 200885/15.05.2008 г., на основание чл. 20, ал. 5 от от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2008/2009 г. - 2013/2014 г., е уведомен кандидата, че по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя", дейност "Презасаждане със смяна на сорта при смяна на формулировката със смяна на подпорната конструкция", първоначално одобрения размер 80 970.36 лв., е "Окончателно одобрен размер на финансовата помощ" - 39 130,84 лв. С уведомителното писмо е указано, че подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на земеделието и храните в 14-дневен срок от съобщението му, а по съдебен ред пред Административен съд - София град. Заявителят на финансовата помощ е оспорил първоначално уведомителното писмо пред министъра на земеделието и храните, който не се произнесъл в срок, поради което е обжалван по съдебен ред пред Административен съд - София град. В съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е допустимо и правилно, като административният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях правилно е приложил материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила. По доводите за недопустимост на съдебното решение. Предмет на оспорване в производството пред административния съд е Уведомително писмо изх. № 01-6500/23289 от 26.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на основание чл. 20, ал. 6 от Наредба № 1 е отхвърлено заявлението за плащане на одобрената финансова помощ от 80 970.36 лв. и е определен "Окончателно одобрен размер на финансовата помощ" - 39 130,84 лв.". В случая волеизявлението на изпълнителния директор на ДФЗ обективирано в уведомителното писмо, е издадено в изпълнение на властнически правомощия, възложени по силата на чл. 11а, чл. 20а и § 1, т. 13 и т. 15 от ЗПЗП и чл. 15, ал. 2 и чл. 20, ал. 5 от Наредба № 1. В съответствие с чл. 23 от Наредба № 1 - "Отказът за подпомагане по чл. 15, ал. 2 и чл. 20, ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред министъра на земеделието и храните". По силата на нормативен акт е предвидена изрична обжалваемост на отказа на изпълнителния директор по административен ред по реда на АПК пред министъра на земеделието и храните, която в случая е спазена от жалбоподателя, който е оспорил отказа по административен ред, а след като по-горестоящият административен орган не се е произнесъл, в съответствие с чл. 149, ал. 3 от АПК, отказът е оспорен по съдебен ред. Изрично в тази връзка е определение № 7593 от 31.05.2011 г. по адм. д. № 6813/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е прието, че жалбата е допустима, като е указано на административния съд да разгледа жалбата на Емил Кирилов Ремизев против Уведомително писмо изх. № 01-6500/23289 от 26.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Неоснователни са доводите на изпълнителния директор на ДФЗ, че уведомителното писмо е във връзка с изпълнението на Договор за предоставяне на финансова помощ с № 200885 от 15.05.2008 г., поради и което волеизявлението има гражданско правен характер и не подлежи на обжалване по съдебен ред. Изрично административният орган е посочил в уведомителното писмо, че подлежи на обжалване пред Административен съд - София град. Посочената с жалбата практика на ВАС е относима към друга програма и не е актуална във връзка с прилагането на разпоредбите на Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 г. - 2013/2014 г., с която се уреждат правоотношенията във връзка с изплащането на финансовата помощ по конкретната мярка. След като с Наредба № 1 изрично е предвидена обжалваемост на отказите по чл. 15, ал. 2 и чл. 20, ал. 5, както и предвид разпоредителния характер на волеизявлението на административен орган възложено по силата на закона, с което се засягат права и интереси на заявителя на финансовата помощ, следва извода, че представлява индивидуален административен акт, по отношение на който е допустим съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 от АПК. Следва да се отбележи, че с Раздел VI от Наредба № 1 е регламентиран реда за изплащане на финансовата помощ след извършване на дейности, за които е сключен договорът по чл. 15, като по отношение изпълнението и неизпълнението са приложими съответните клаузи от договора. След изпълнението на дейностите по договор с Наредба № 1 е предвидено отделно (вторично) административно производство по заявление от ползвателя на финансовата помощ (чл. 19), в което се извършват проверки и приключва с акт на изпълнителния директор за одобряване или отхвърляне на искането, което няма гражданско правен характер по изпълнението на договора, а се установява наличие на нормативно предвидени предпоставки, въз основа на които се разпорежда плащането или се отказва. Волеизявлението на изпълнителния директор по чл. 20, ал. 5 от Наредба № 1 няма граждански характер на равнопоставени страни по договор, а има административноправен характер при упражняване на възложени по закон властнически правомощия на орган представляващ акредитираната Разплащателна агенция по повод заявление за изплащане на финансова помощ. Предвид на изложеното административният съд като е допуснал и разгледал жалбата на Емил Кирилов Ремизев против Уведомително писмо изх. № 01-6500/23289 от 26.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", издадено на основание чл. 20, ал. 5 от Наредба № 1, е постановил допустимо съдебно решение. По доводите за неправилност на обжалваното решение. Правилно административният съд е приел, че е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 2 от АПК, след като липсват мотиви за това, какви са причините и основанията първоначално одобрената финансова помощ за дейността да бъде редуцирана с повече от половината от 80 970.36 лв. на 39 130.84 лв. Съдът е съобразил наличието на съпътстващи акта (уведомителното писмо) документи относно мотивите, фактическите и правни основания за частичния отказ, като е разгледан протокол от 10.11.2010 г. от извършена проверка на място, в която са посочени различни имоти, върху които е изпълнена мярката и в които са отразени заявени площи, съответно установени на място такива и установен брой лози на хектар на различните имоти. Също така е разгледано от съда становище от 24.11.2010 г. на служители на централното управление на РА по чл. 20, ал. 4 от Наредба № 1, съгласувано със заместник-изпълнителен директор, в което се одобрява помощта в размер от 39 130.84 лв., но в което няма изрично посочени мотиви и основания за намаляването й и не е посочено неизпълнение на поети договорености и инвестиционни проекти, а са отбелязани с "да" в графа "резултатът от извършената проверка за наличие и съответствие на документите в заявлението за плащане е положителен", така и "при проверката на място е установено съответствие на инвестиционните дейности с условията за подпомагане". В хода на производството съдът е допуснал и приел СТЕ (основна и допълнителна), по които е дадено заключение, че "са извършени всички необходими дейности в изпълнение на договора и необходими за преструктуриране и конверсия на лозовите насаждения", както и е установено, че са представени относимите към инвестицията документи, доказващи изпълнението на дейностите. При тези данни - липса на мотиви, фактически и правни основания за отказа, както и установени от СТЕ извършени дейности по проекта, административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила ( чл. 35, чл. 36 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в резултат на което е допуснато нарушение материалноправните разпоредби при постановяване на отказа за изплащане на финансова помощ по чл. 20, ал. 5 от Наредба № 1. При новото произнасяне административният орган следва да спази дадените указания относно спазване на административнопроизводствените правила и установяване изпълнение на изискванията на Наредба № 1 за изплащане на финансова помощ по конкретната мярка и се произнесе по одобряване на заявлението за изплащане на финансовата помощ в съответствие с чл. 20, ал. 5 и в сроковете указани в нормативния акт. По касационната жалба на Емил Кирилов Ремизев против решение № 5276 от8.10.2012 г. по адм. д. № 485/2011 г. на Административен съд - София град в частта, в която е върната административната преписка на органа за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите на решението и в сроковете по Наредба № 1. Действително в мотивите на решението съдът не е посочил предпоставките за приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК, което нарушение според настоящия съдебен състав не е съществено, след като в мотивите съдът подробно е изложил доводи относно констатираната незаконосъобразност на административния акт и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които следва да бъдат отстранени от административния орган при новото произнасяне по заявлението. С Наредба № 1 е предвиден специален ред относно условията и реда за предоставяне на финансова помощ, спазването на който предпоставя извода, че естеството на акта за одобрение на финансовата помощ, изричната компетентност на органа, както и необходимостта от съобразяване на допълнителни документи и доказателства относно спазване на изискванията за плащане, не позволява решаването на въпроса по същество. След изпълнение на дадените от съда указания, административният орган следва да се произнесе с изричен акт по чл. 20, ал. 5 от Наредба № 1 и в случай, че не са спазени указанията и не е удовлетворено искането за изплащане на помощта, при последващо оспорване по реда на чл. 23, решаващият орган ще прецени дали са налице предпоставките за решаване на спора по същество. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 01-6500/23289 от 26.11.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, е допустимо и правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,