Решение № 10186 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2016 г.

Решение № 10186 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния секретар на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), чрез процесуален представител против решение № 691 от 08.02.2016 г., постановено по административно дело № 10578/2015 г. от Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № РД-02-16-674/28.09.2015 г. с която е прекратил служебното правоотношение на Д. Г. Й. на длъжност "главен експерт" в Отдел "Последващ контрол", Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" (ГДПРР) при МРРБ, считано от 28.09.2015 г. на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлено оспорването. Ответникът по касационната жалба - Д. Г. Й. - чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби поради липса на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НПКДА и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, която я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или тези функции и задължения да са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. От фактите по делото е установено, че Й. е заемала длъжност "главен експерт" в Отдел "Последващ контрол", Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие". В длъжностното разписание на администрацията, в сила от 21.08.2015 г. е предвидено длъжността да се изпълнява от 2 щ. бр. (от обща численост на отдела - 7 щ. бр.) В същото разписание, в същата дирекция е съществувал отдел "Мониторинг" в който длъжностните се изпълняват от общо 20 щата, от които за длъжността "главен експерт са предвидени 9 щ. бр.. След преструктуриране на администрацията, с ново длъжностно разписание от 28.09.2015 г. двата отдела престават да съществуват предвид създаването на новосформиран отдел "Предварителен контрол и мониторинг" в който дейностите се изпълняват от 27 щ. бр. служители от които за длъжността "главен експерт" са предвидени 9 щ. бр. От горното следва извод че общият брой служители - тези от премахнатите два отдела и тези в новосформирания отдел - общо 27 щ. бр. са запазени. Касационният довод, че между закритите отдели и новосформирания няма пряка връзка е неоснователен предвид факта, че целта на административния орган е била именно сливане на отделите в нов, предвид дублиране, припокриване и смесване на функции, видно от доклад на и. д. главния директор и заместник-ръководител на управляващия орган на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г. Редуцирането на общия брой "главни експерти" след сливането на отделите с 2 щ. бр. не е довело до намаляване на общия брой служители, изпълняващи длъжности със сходни функции. Неоснователен е доводът, че припокриването във функциите и задължения на главния експерт като такъв преди и след изменението на длъжностното разписание следва да е идентично. Правилни са изводите на първоинстанционния състав, че включването в новата длъжностна характеристика и на други преки задължения, невключени в старата длъжностна характеристика не може да доведе до извод, че длъжностната характеристика е нова и различна за новообразуваната длъжност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение