Решение № 168 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2018 г.

Решение № 168 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" на Държавен фонд "Земеделие" - Бургас (след направеното уточнение със становището от 16.05.2018 г.), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта М. Титова, против решение № 365 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3119/2017 г. от Административен съд-Бургас. С него съдът е отменил заповед № 03-020-РД/264 от 1.11.2017 г., издадена от касатора в настоящото производство и му е върнал преписката за продължаване на административното производство, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът е осъдил Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) да заплати на жалбоподателя направените от него разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че жалбоподателят не е доказал съответствие на изискването между чл. 5, ал. 2 и ал. 12, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2013-2020 г., наричана само "Наредба № 10". На следващо място се твърди, че указанията на министъра на земеделието, храните и горите по прилагането на нормативната уредба по финансиране на мерките за подпомагане на земеделските производители са задължителни за ДФЗ и в частност за областните директори, тъй като ДФЗ и териториалните му структури действат в условията на обвързана компетентност. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени решението на административния съд, като прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация - М. Пенев от [населено място], е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат Р. Диев, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него, ответникът моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски по представения договор за правна защита и съдействие. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни мотиви по съществото на спора, като намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд-Бургас е бил сезиран с жалба, подадена от М. Пенев против заповед № 03-020-РД/264 от 1.11.2017 г., издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) на ДФЗ-Бургас. С нея на М. Пенев е отказано финансиране на заявлението му за подпомагане с ИД № 02/06/3/0.0.0927 от 27.07.2016 г. по мярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства". В жалбата си земеделският производител е твърдял, че заповедта е немотивирана и незаконосъобразна, като е поискал от съда да я отмени. Съдът е приел жалбата за допустима и след като я е разгледал по същество я е намерил за основателна, поради което е отменил обжалвана заповед при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да достигне до този резултат съдът е установил фактите по спора, именно: Приел е, че заявлението за подпомагане е било подадено в срока за прием на заявления, определен със заповед № РД-09-434 от 20.06.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 22, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 е определен срок за прием на заявления от 4. 07-12.08.2016 г. Със заявлението за подпомагане М. Пенев е декларирал, че отглежда 158 пчелни семейства. Той се е регистрирал като земеделски производител на 3.12.2015 г. Изградил е пчелин върху поземлен имот № 000483 с площ 0, 076 ха в местността "Давидов кладенец" в землището на с. Дюлево, община Средец. Земята е наел с договор за аренда на земеделската земя от 19.10.2015 г., който е вписан в Службата по вписванията. Пчелинът е регистриран като животновъден обект с удостоверение за регистрация № 02-02024 от 30.10.2015 г., издадено от ОДБХ-Бургас. Според него към 30.10.2015 г. в животновъдния обект са се отглеждали 61 пчелни семейства за добив на мед в 61 кошера. Земеделският производител е декларирал, че за 2015 г. е реализирал доход от 7 920 лв. от земеделска дейност-производство на пчелен мед в животновъдния обект, реализирал е доход от трудово правоотношение – 14 954, 49 лв. и е получил парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 163, 95 лв. Подал е годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2015 г. с общ размер на приходите 23 038,44 лв., като приходите му от земеделската дейност са били 34, 78%. За реализацията на пчелния мед през 2015 г. М. Пенев е представил договор за покупко-продажба от 12.12.2015 г. на 1375 кг мед за 6 600 лв. и фактура от 31.12.2015 г. за продажбата на 220 кг пчелен мед за 1 320 лв. За отстраняване на непълноти и неясноти на подаденото заявление за подпомагане М. Пенев е представил служебна бележка от 1.02.2017 г., издадена от кмета на с. Дюлево, в която е посочено, че му е дадено разрешение за поставяне на пчелина на 22.05.2015 г. На подаденото заявление за подпомагане са били извършени административни проверки и проверки на място, при които не са били констатирани несъответствия между данни в заявлението и установеното на място. Въпреки това директорът на ОД на ДФЗ-Бургас е издал обжалваната заповед, с която е отказал финансиране на подаденото заявление за подпомагане на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и 3 от Наредба № 10. Посочените правни основания за отказа са в чл. 5, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 12, т. 4 от Наредба № 10. В заповедта директорът е изложил мотиви относно това, че според указания, дадени от управляващия орган на ПРСР (2014-2020)-дирекция "РСР в Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), приходите от реализиран пчелен мед, преди регистрацията на животновъдния обект, не следва да се признават. С писмо с изх. № 13-4947 от 5.10.2016 г. на дирекция "Животновъдство" в МЗХГ било дадено становище относно крайните срокове за производство на стоков мед, според което, извършването на есенните профилактични прегледи в периода 20 август-30 септември по Програмата за надзор и контрол на болестите по пчелите, част от Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016-2018 г. (публ. В ДВ, бр. 72 и 73 от 2016 г.), питите със стоков пчелен мед е трябвало да бъдат свалени в този период. По аналогия към момента на регистриране на животновъдния обект на заявителя в края на месец октомври, производството на пчелния мед е приключило, а реализираните приходи са в резултат на добиването на меда в нерегистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) обект. Така установеното от фактическа страна административният съд е съпоставил с изискванията към кандидатите, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10, според която към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 трябва да са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година и доказателствата, визирани в ал. 12, с които се доказват изискванията по ал. 2, т. 2. Приел е, че представените доказателства от страна на М. Пенев доказват изискванията в ал. 12, въз основа на което е извел правен извод, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон, защото в посочените норми от чл. 5 няма предвидени точни срокове, а изискването е за осъществени действия през предходната година. Освен това съдът е приел, че заповедта е издадена и в нарушение на целта на Наредба № 10, посочени в чл. 3. Като краен резултат е отменил заповедта при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че между страните не е имало спор относно валидността и допустимостта на издадената заповед, предмет на жалбата. Не е имало и спор по фактите, включително и относно процента на приход/доход придобит от земеделската дейност-продажбата на пчелния мед. Спорът е бил правен и се е отнасял до съответствието на земеделския производител с изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 и доказването на това обстоятелство, чрез придобит доход от земеделската дейност за 2015 г. Въпросът който се поставя е: възможно ли е добиването на стоковия пчелен мед преди регистрацията на животновъдния обект.? За доказването на това обстоятелство, освен представения договор за покупко-продажбата на стоковия мед и фактури, М. Пенев е посочил като доказателствено средство и показанията на разпитания свидетел Х. Янков, който надлежно е обяснил процедурата по поставянето на пчелните кошери, преместването на рамките, свалянето на питите, тяхното превозване до помещението за съхранение и пр. Дори в показанията си свидетелят твърди, че до края на месец август питите с пчелен мед са били свалени. Въпреки, че съдът в мотивите си не е коментирал тези показния, те не са опровергани, а напротив съвпадат с представените писмени доказателства, чиято истинност също не е оборена. При тези данни се налага единственият извод, че през 2015 г. М. Пенев се е занимавал със земеделска дейност и е добил доход от нея в посочения размер. При този извод, позоваването в касационната жалба на указанията, дадени с посочените писма от МЗГХ не може да бъде споделен. Това е така, защото в Наредба № 10 няма поставени срокове за регистриране на животновъдния обект и регистрирането на земеделския производител като такъв. Дадените указания не могат да доразвиват и тълкуват нормите в Наредба № 10 като ги превръщат в задължителни за изпълнение и то едва през 2017 г., след подаване на заявлението за подпомагане. Ако издателят на подзаконовия нормативен акт иска да направи промени в него, редът не е чрез указания, а този-разписан в ЗНА. На следващо място следва да се посочи, че даденото тълкуване относно прибирането на меда до края на месец август се отнася за посочената програма, която е от 2016 г., или след добиването на стоковия мед през 2015 г. Тълкуването би могло да се възприеме за в бъдеще, но не и с обратно действие. Неоснователно е и твърдението, че ДФЗ е обвързан от дадените указания, защото те имат характер на вътрешноведомствен акт, с който не се променя суверенното правомощие на директора на ОД на ДФЗ-Бургас да извърши преценка на подаденото заявление за подпомагане с оглед на поставените условия и доказателства, така както правилно е приел и административният съд. В касационната жалба касаторът се позовава на разпоредби от Наредба № 10 от 1.04.2015 г. и Наредба № 26 от 14.10.2010 г., които не се съдържат като правни основания в обжалваната заповед. Позоваването е неоснователно, защото сочените разпоредби не са част от мотивите на обжалваната заповед, а въвеждането им за първи път с касационната жалба е неоснователно. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна за присъждане на разноски, като своевременно направено и доказано следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. ДФЗ ще следва да заплати на М. Пенев направените разноски в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение